автор: rosana

Една звезда
е толкова достатъчна
за моите очи.

И леден нощен въздух-
да почувствам
как живота
прерязва дробовете ми.
Съществувам под ясното зимно небе-
това е необхватното щастие.
Нямам нужда от гласове,
нито от много пътеки,
нито от бляскавите вълни,
нито от ръкопляскания.
Нямам нужда от върхове-
само от пръст под нозете си,
лекия дъх на трева
и небе , в което да спра очите си.