автор: rosana

Вън узрява,
голяма като война,
студена и слънчева
есента.
Настръхнали бели облаци
по бледо синьо небе
предчувстват страшния тласък
на зимните ветрове.
По-бедни,по-унижени
треперят насред града
дърветата
стиснали в клоните си
последните си листа.
Аз,всъщност,живея на хълма -
на един хълм без трева -
асфалт и бетонни плочки
и огромни панелни тела.
Един употребен хълм,
абсорбиран
от нашите човешки дела,
организиран,изчистен,
притиснат и оскърбен.
Изтрито,изтрито завинаги
е нежното му лице-
броя прозорците и пресмятам плочките
с онемяло сърце