Аз имам само брезата,
вятъра и един прозорец-
няма ги буковете и планината -
моята отчайваща бедност.
И макар,заради мене
непрестанно да се преоблича,
булевардна бреза си остава
и не мога да я обичам.
А пък нервния градски вятър
до полуда се блъска във сградите
безнадеждно уловен във капана
на улиците и площадите.
Прозорецът е олющен,
но това не му е проблема -
той доказва моята бедност
с булеварда застанал във него
И когато на залез слънцето
влезе в клоните на брезата
болката като примка ме стяга
като спомен за планината.
Росана