автор: meiia

Нима от лутане съм смъртно уморена,
щом вечното ми търсене си ти?!
Щом чувствата ми спъват се в морените
на силата ти. Къде си? Ела и ме приспи!
Приспи ме в болката,която ме раздира,
че няма да те видя в кръв и в плът.
Че бавно и самотно без тебе ще умирам,
неоткрила към сърцето ти възможен път.
Приспи дъха ми и го дари на минзухарите,
тъй са красиви, устремени към небето!
За да издишат и любовите ми, старите
и да останеш ти единствено в сърцето ми.
Приспи ме с жест, с едничка дума само.
Тъй сладък ще е този сън. Приспи ме!
И ще сънувам, че отпусната на твойто рамо
ме галиш нежно и тихо ме зовеш по име.
Приспи измамата, че си достатъчно реален.
Че ненапразно образът ти се разлисти
в душата ми. Далечен и все още непогален,
и невидян. Но ти за мене и така си истина.