автор: meiia

Аз съм само, само негова.
Осъждаш ме със свои правила.
Обича ме, съвсем не съм погребана.
Ако не вярваш, ти на гости ни ела.
Учтиво аз ръка ще ти протегна.
Ще ти предложа хладно питие.
Ще се държа разсеяно, за да ти убегне
че сърцето ми раздира се на две.
Ще гледам птиците в прозореца
как любят се в магически захлас.
Ще мисля хората какво говорят,
усетили ли ли са искрите между нас.
Но ще се сепна рязко от смеха ви,
на двама ви, любимите за мен мъже.
Като проказа ще ме разяжда съвест,
оставила ме в тъмното като дете.
И ще поискам да изчезна бързо,
светкавично да се превърна в друга.
Кориш ме сякаш, че съм се обвързала
и,че съм отчайващо добра съпруга.
А аз любов съм волна, неизпита.
Тъй много имам в мен! Ще ме удави.
Ако на гости идваш, първо ме попитай.
От двама ви да скрия сълзите сподавени.