Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 86
ХуЛитери: 3
Всичко: 89

Онлайн сега:
:: maistora
:: Albatros
:: rady

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗъбобол
раздел: Избрано поезия
автор: phifo

Светът е болка
и е тесен -
точно осем крачки и половина,
от стена до стена,
от врата до прозорец.
Времето е скриптящо-бавна
мелодия
в следобеда, където стар арабин
от кафето си отпива
и поглежда последната птица,
пречупила с криле хоризонта.

Сега разбирам
колко много време имал съм
за отблъснати длани, за неизтрити сълзи,
между две премигвания на очите,
между две издишвания,
между два сърдечни удара.
Колко място за неизживяна обич -
диви бездни
от пропуснато щастие ...

Утре докторът ще запълни
празните пространства
със стипчивото лекарство
на забравата.
И само допирът на хладните му щипци
ще ми напомня колко често съм забравял,
че живея.


Публикувано от BlackCat на 07.05.2006 @ 20:28:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   phifo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 13


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
641 четения | оценка 4.5

показвания 23936
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Зъбобол" | Вход | 12 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Зъбобол
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 02.07.2006 @ 12:28:54
(Профил | Изпрати бележка)
!!!

поздравите ми


Re: Зъбобол
от kristi на 07.05.2006 @ 21:18:02
(Профил | Изпрати бележка)
Този път- бял стих! Няма е рамката на класическият, и светът е тесен, а времето- скриптящо-бавна мелодия...:) Успял си!

Винаги има нещо пропуснато...добре, че забравяме...
Поздрави!



Re: Зъбобол
от copie на 07.05.2006 @ 21:18:15
(Профил | Изпрати бележка)
:( Е, то не е зъбобол, ами направо за сърдечна трансплантация :(
Лир. герой е преживял катарзис, дано да го помни :)
Поздрав, между две примигвания на очите! :)


Re: Зъбобол
от rosy88 на 07.05.2006 @ 22:25:49
(Профил | Изпрати бележка)
Мъдрост и още нещо...


Re: Зъбобол
от libra на 07.05.2006 @ 22:42:51
(Профил | Изпрати бележка)
Наситено от болка
до клетката наситено
свисти
до недовиждане
и недочуване
пронизително
до побеляване
разделено
до обезцветяване
само болка
няма цвят
свисти
боли

ей тва по същия повод писано януари миналата година )
колко малко му трябва на човек за да разбере колко е бил щастлив преди, а не го е ценил )
ше ти мине, ше забравиш..


Re: Зъбобол
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 07.05.2006 @ 22:56:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Божееее, страхотен стих!
Колко място за неизживяна обич - между два удара на сърцето...

Поздрав!


Re: Зъбобол
от liastovicata (liastovica@abv.bg) на 07.05.2006 @ 23:19:04
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/
И идва един момент в койтоси даваме сметка, колко неща сме пропуснали, колко неща не сме случили, колко много неща сме забравили и как ни се иска да си спомним ... да живеем...
Поздрав за стиха Пифо!!!
Живей:))))с усмивка:)))


Re: Зъбобол
от Marta на 08.05.2006 @ 09:56:12
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
а животът е прекрасен!
знаеш кога се усеща най-добре - като ти мине ушебола, зъбобола или фарингита или като ти свалят гипса, не можем без боклата, без тъмнината, тясното са усетим щастието, ширикото, светлото, ясното
затова и съм благодарна като се разболея, след това се усещам по-жива

поздрав за твоя поглед!



Re: Зъбобол
от rajsun на 08.05.2006 @ 10:37:25
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави!


Re: Зъбобол
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 08.05.2006 @ 17:27:20
(Профил | Изпрати бележка)
...Утре докторът ще запълни
празните пространства
със стипчивото лекарство
на забравата....

Вместо забрава.... прости!

Фифо, ръкопляскам ти за този стих!

:-)))


Re: Зъбобол
от alfa_c на 08.05.2006 @ 23:45:29
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрав и от мен за силния стих!
Дишай:)


Re: Зъбобол
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 25.05.2006 @ 20:39:29
(Профил | Изпрати бележка)
Да!!

_Z_