автор: another

Изкуството да губиш не е трудно за овладяване.
Толкова много неща изглеждат предопределени
да бъдат загубени, че когато ги загубиш не е нещастие.

Губи по нещо всеки ден.
Свикни с тревогата да губиш ключовете си
или безнадеждно да загубиш време.
Изкуството да губиш не е трудно за овладяване

След това... - упражнявай губенето...
по-нататък и все по-бързо...
места и имена, до които си искал да стигнеш.
Нито една от тези загуби няма да ти донесе нещастие.

Загубих часовника на майка си...
И ето! - моят последен (или предпоследен) дом си замина.
Изкуството да губиш не е трудно за овладяване

Изгубих аз два прекрасни града...
Няколко царства, които притежавах...
две реки...
цял континент...
Да, липсват ми, но не бе това нещастие.

Дори теб да загубя -
шеговитият ти глас,
любимите ти жестове...
Аз пак не бих излъгала.
Защото, явно е, че
изкуството да губиш не е трудно за овладяване
Макар и да изглежда като
(Напиши го!)
... като нещастие

Оригиналът:
"One Art"

The art of losing isn't hard to master;
so many things seem filled with the intent
to be lost that their loss is no disaster.

Lose something every day. Accept the fluster
of lost door keys, the hour badly spent.
The art of losing isn't hard to master.

Then practice losing farther, losing faster:
places, and names, and where it was you meant
to travel. None of these will bring disaster.

I lost my mother's watch. And look! my last, or
next-to-last, of three loved houses went.
The art of losing isn't hard to master.

I lost two cities, lovely ones. And, vaster,
some realms I owned, two rivers, a continent.
I miss them, but it wasn't a disaster.

--Even losing you (the joking voice, a gesture
I love) I shan't have lied. It's evident
the art of losing's not too hard to master
though it may look like (Write it!) like disaster.
Elizabeth Bishop