автор: victoria

Хубави жени безброй целуваш,
но мен в мечтите си сънуваш,
как те галя нежно с искащи очи,
как докосваш жадно моите коси.
Зная, че с различна, всеки ден си ти,
но несбъднат огън в сърцето ти блести,
и във всяка друга преоткриваш мен -
слънчев дъжд запял, за теб отреден.
Пролетна мечта за полет в теб гори,
но с криле чупливи, знай не се лети,
любовта е слънце, огряло в две очи,
но уви, понякога тя може да горчи.
Падаш си по мене, знам добре това,
искаш да съм твоя сбъднат рай сега,
но за да ме имаш и песен да звъни,
ти на глас вълшебното,"обичам те", кажи.