автор: Valdes

Аз мога да се влюбя в теб, в гласа ти,
една илюзия да ме плени.
Ако е празен през нощта съня ти,
събудиш ли се, в миг ми позвъни.

По телефона дълго ще говорим
и нощите превърнали на дни
за изпити и трудности ще спорим,
но моля те, мечта си остани!

На твоя идеал аз не приличам.
Недей да искаш да ме видиш ти!
Илюзиите приказни привличат,
реалността отрича ги. Прости.

От блян ще се роди една усмивка.
Дори да се разминем с любовта
ще ни се струва щастието близко.
Добри ще сме. Добър ще е света.

Събра ни телефон. Една случайност.
Нарекохме съдба една мечта.
Несбъдната ще трае до безкрайност,
но сбъдне ли се - мъртва ще е тя.

Че срещне ли се най-обикновени
и делнични, с пресекнали слова
ний ще си тръгнем чужди, отегчени...
Най-много се страхувам от това!