Не съм скъпа жена...
И щастието ми не струва много -
една отделена минута от всяко твое денонощие.
Само една.
Щетите от липсата ти няма да са драстични -
откъснат миг между другите.
Няколко буквички - кратко съобщение по телефона,
(не е Бог знае какво...)
или драснати набързо в писъмце две-три думи.
Възможно е и от другия край на света,
дори от черната страна на луната.
Достатъчно е за глътката ми въздух.
Не е особено много (поне така мисля) -
можеш да си го позволиш.
Остава някога и да поискаш...
Щастието ми не струва скъпо (и аз самата). Евтино е.
Само няколко удара на сърцето.
От рисковите.