автор: rajsun

Слънце светеше - помръкна.
И отново грейна.
В мозъка ми се промъкна
мисла ненадейна.

(Тая мисла беше лична,
но дойде в неделя,
затова алтруистично
тука се споделя!)

Като със салфетка бяла
мозъка забърса:
че Земята се въртяла!
Чувам я да скърца!

И от скърцането има
следствия обратни.
(Виж последната ми рима!)
Та прощавай, брат ми.