И тръгна по ронливата пътека
и не се обърна,ни за миг дори
не се страхуваше човека
нали живот в сърцето му гори
И пламъкът в очите не угасна
дори когато сам в пустиня бе
пред сгърбената стойка на смъртта ужасна
той изправи гордо силните си рамене
И питаха го всички за неговата сила
как успява да върви напред и да не спре,
а той им каза кратко,
че всеки ден
пред Бог стои на колене