Все съм в същите пет елемента,
и съм част в календара от скуки,
върша лудости без комплименти,
а за критики все съм си глуха.
Самолетите пак ме вълнуват,
пет по пет ги броя и си мисля,
колко малко билетите струват,
а пък аз съм на късата писта.
И отново наум съществувам,
седем корена страх под мечтите,
само миг да се спра да умувам
ще си хвърля в небето очите ...
Ще претрия в ръце пластелина,
да кръстосам в тиранти земята,
Боже как ми се иска да мина,
тичешком по гърба на дъгата.
Да цамбурна в морето солено,
като тромава властна акула,
да съм кожа на тази вселена,
любовта, плодовитата нула.....
Само днес да съм кривото раче
пасажер в самолет, първа писта
но когато сина ми заплаче,
да го гушна единствено искам .....
Все във същите пет елемента,
чувам вени на стара акула,
да бръмчат, като морзова лента,
сякаш всичко от мен съществува J))