автор: Prishylec

Тази нощ ми се люби, огнявено, жежко.
Вехне срам. Чезне свян. Като дявол в тамян.
К'во пък толкоз! Нима не е просто, човешко.
Та нима е пияница всеки пиян.

Как копнея в нощта да избухна от страст
в разбивачка жестока на мъжки сърца.
И да стена безпомощно в нейната...власт
промоцирайки в нея милиарди деца.

Тази нощ ми се люби, огнявено, жежко.
Вехне срам. Чезне свян. И разгонен съм пес.
Да се дърпаш е скучно, самотно и тежко.
Дай на кесаря кесаровото и днес.