автор: Mojsei

1.Уважавам позицията на Лазарев, когато говори за лечебната сила на текста. Има текстове, които подобряват настроението, има и такива, които те насочват в правилната посока, но текстовете на този автор са идеологически обременени и нямат тази лечебна сила, за която говори той
От всички текстове поезията дава най-добри възможности за постигане на пълен комуникативен обмен. За мен тя е мощно средство за утвърждаване на философската концептуалност, която разработвам.

2.Всички учители отдават голямо значение на личната си среща с учениците. По този въпрос Лазарев пише следното:"Когато говоря с пациента гледам в очите му и по най-слабите оттенъци в техния израз виждам приел ли е информацията или не"(с.233). Почти цялото си време той отделя да обяснява на пациента, което обяснение той определя като двубой, в резултат на който пациентът достига до прозрението за състоянието си и за това какво трябва да направи. Нещата се изясняват, когато Лазарев пише следното:"Основната информация се възприема не с мислите, а с чувствата"(с.234). Но, в такъв случай, и обяснението придобива друг вид - с пациента трябва да се влезе в общуване на емоционално ниво и не да се води двубой с него, а чрез постигане на ментална връзка, да се достигне до зоната му на невинност. Разбира се, процесът е труден, когато се тръгне, но самото тръгване в него се постига сравнително лесно, защото пациентите носят в себе си доверието към човека, който се е посветил да помага на хората.

3. Като читател в Интернет, но и като литературан критик, по текстовете, които попадат в полезрението ми, аз разработвам други текстове, които едновременно и утвърждават, и отхвърлят, и водят диалог с авторите и останалите читатели, и развиват определена логика, и всичко това става в резултат на специалната ми подготовка в тази насока. На този етап, за мен първостепенна задача е да се открият и подпомогнат авторите, които сега публикуват първите си текстове.

3.1. "Гасне дневното светило" има за свой непосредствен повод творба на Росана, но е посветена на Диляна, с която имах удоволствието да работя известно време и с която създадохме заедно редица текстове, втъкавайки в тях чистотата и свежестта на младежката емоционалност и невинен порив. Благодаря ти, Диди!


3.1.1.
Гасне дневното светило
в зари на хоризонт вечерен,
спомен мил в гърдите приютило
за един приятел верен.

То сега желание пали,
че приятелят заложи Вота,
който чрез невинност гали
и от мене прави нота.

Но остана той - приятелят, далечен
като всемогъщ и мъдър Цар,
за да го запомня в спомен вечен,
пратен от Съдбата като дар.

В мига на залеза - тържествен,
срещам пламналите му очи
и в лика му мил, божествен
се преливат лумналите в мен лъчи.

Ежедневието край мене секва
и пренасям се в миг,
който в гърдите ми отеква
чрез откъснал се спонтатен вик.

И отново съм в онзи замък,
в който спира мойто време,
за да се превърна в камък-
никой дружбата ни няма да отнеме.

Виждам те Царю, в огнен плам,
сливащ се с звуци на симфония-
някак си си недостъпно сам,
но чрез тебе съм в хармония.



3.2. Глигор, без съмнение, е един талантлив хуморист, който е в състояние да изтръгне от душата ти весел и непринуден смях. На него съм посветил "Глигор от Добролево" като приятелски шарж:


Глигор от Добролево


По Великден, по никое време, ми се обадиха от Добролево. Трябвало спешно да отида, че Глигор берял душа - натровил се бил, да го Ева…А с него се знаем от казармата. Навик си му остана да псува и ако го засекат, се разболява, защото го удря на ядене и пиене…Зная си го аз…
Влизам в къщата му - чиста, спретната, а насреща ми самата Ева - съпругата му, напращяла като него. Още бях на вратата и Глигор надигна глас:
-Хайде бе, Мо, че ще хвърля топа, да го Ева! Бързо ме оперирай, че по-добре опериран, отколкото отровен. Моята направо ме е отровила, да го Ева.
Оглеждам се, а веществените доказателства налице - масата с агнето още стои нераздигната, но от агнето останало калкото да го опитам, а под масата се търкалят две празни дамаджани…А Глигор от време на време се оригва тежко-тежко.
Гледам моя приятел от казармата строго и го питам с леден глас:
-Ти приятелю Глигоре, да не си онзи Глигор, който си е поставил за цел да отрови човечеството с разказите си в Интернет, да го Ева?
Очите на Глигор светнаха и едно безцеремонно оригване показа, че ме е познал и вече отново сме близки.
-Същият Мо! Мислех си, че може да си ти, че те гледам в Сайта на Интернет, но толкова насериозно се взимаш там, че риших, че се препознавам. Вече съм по-спокоен, че ще ме оправиш…- казва Глигор, а очите му светят от предвкусвано щастие.
-Добре, приятелю! - казвам тихо.-Бързо ще те оправя, но си сериозно болен и още време ще трябва да те полекувам….Ще обясня лечението ти на Ева и на съседа ти Величко Тихото. Операцията е по метода на празия лук. Я, Ева да донесе един стрък и да извика Величко.
Когато Ева дойде с празия лук - почистен щателно и с Величко, примигващ на парцали, аз вече бях опитал от агнето и от домашните специалитети на Глигор. Бива си я тази домакиня, да го Ева.
На Величко му обясних процедурата, а той не обелва ни дума. Само някакво пламъче просветна в окото му, но аз реших, че така ми се е сторило и ги оставих с Глигор, убеден в ефективността на лечението, а с Ева отидохме в другата стая, за да й обясня как да продължи процедурата по лечението. Лекото простенване на Глигор показваше, че лечението му върви успешно, а Ева усвояваше всичко много настървено. Явно много си обича съпруга. Пожела да повторя процедурата, за да я запомнела по-добре…Велик ден! Какво да правя? Послушах я….Излизаме, а Глигор вече на крака и се готви да продължи замезването с Величко.
-Е, как е? - питам аз и се подготвям да си тръгвам.
-Докторе - казва Глигор.-Ти си моят спасител. Направо възкръснах. Седни при нас…Не ни обиждай! И какво дължим за лечението…
Оправихме сметките и аз си затръгвах, когато Глигор ми направи знак, че иска да говори нещо с мен и взе да ме изпраща.
-Слушай, Мо! - започна той.-Искам Ева да прави тази процедура…Някак си е неудобно да викаме съседа…Ева му е джипи, а той нещо й е ядосан и като идва у нас все си мълчи…А аз не й се доверявам да ме лекува. Може и аз да й кажа как да го прави, но ти си още тук…
-Добре - казвам аз и решавам да се върна, когато Глигор пребледня нещо.
-Чакай! - каза тихо той.-Величко ме натисна за главата с едната ръка, а с другата ми натисна корема…Но как е успял тогава с празия? - облещи очи Глигор и бе готов да изрече крилатата си фраза, но я преглътна и му олекна…Почувствах го.