автор: atanas_dvk

Като комета бавно се разпадам
избликват чувства, мокрещи сълзи,
остава сам-сама душата
и думички безмислени реди.

Ветрец повдига морни ми клепачи,
съзирам капчици по елхова гора,
отпивам, вдишвам и смирено лягам,
разперил пръсти в мократа трева.

Небето гледам и се радвам
и стихове на ум редя
"Излезте всред Природа, Братя,
посейте семе в родната земя."

В мечтите свои птици виждам
и песни слушам в борови гори,
че няма нищо по-красиво
от пролетните влюбени стрели.