автор: rosana

Във пазвата на времето
живота
тупти и изтънява,
разплита часовете
и краткостта на дните
се оголва.
Мечтите жилят
и отровата им
по крайчеца на пръстите ми
пари,
а дланите на спомените
със нежността си
ме раняват.
Прегъната под собствената тежест
умора на челото ми лежи-
небето от очите ми изтрива,
а битките измерва със бразди.
Очите ми запълнени със грижи,
очите ми са само боеве
и аз си спомням
на годините войните,
но не и утрото на вчерашния ден.
Не помня равновесието на цветята,
росата в тях и вятърът във мен,
и как попива слънчевия блясък във листата,
и как дъхът им в мен е съвършен.
Но ако вътрешния свят надвие външния
и царството небесно вкуся тук
ще спусна мислите си в обсега на чувствата
надежди да ми съберат,
ще си почина под короната на вярата
и миговете тихо ще броя
и обещавам да запомня утрото
и на Твореца да благодаря.


Росана Терзиева