автор: LYCKI

Завръщаш се при мене-мил и драг,
направил всичко, що си длъжен,
и ето те стоиш пред моя праг,
защото винаги на мен си нужен

В очите ти тежи умора
от бродене из чуждите страни,
от срещите с различни хора,
от падане, от ставане...Ела..!

Ела в покоите ми, морен и задъхан
да снема от плещите ти товар,
ще ми разказваш ти,а аз ще се заслушам
ти пак си моят господар.

Но бликва кръв-това са стари рани,
но ти оставаш си чевръст.
Затвори очи и чрез тела събрани,
ще понесем отново своя кръст.


под редакцията на Mojsei