Свири Щурчо във гората,
а Щурана на поляна
слуша неговата песен,
погледът й тъй отнесен.
Слуша,мисли си засмяна.
Моят Щурчо е чудесен!
Ето тази нежна песен
той за мене днеска свири.
Иска с трелите звънливи
нежна обич да дари ми.
Хуква бързо и припряно,
хуква към гора Щурана
Но се сепва,що да види!
Щурчо свири тъй със страст,
а калинка пъстрокрила
там на рамото глава склонила
е притворила очи в екстаз...
Явно,тази песен,този час
за калинката е отреден.
Тръгва си Щурана разридана
пак оказала се подиграна...