На сестра ми
Рекичка извива, проблясват лъчи,
достигнали в полет пенливи вълни.
Наокол накацали хълмове-
зелено, безкрайно поле,
ветрец във върхарите къдрави-
играе, примамва, зове!
Зори утро-свода златее!
Небе, светлина, синева!
Тревата зелена лудее...
От капките жадна роса,
окъпали сънните листи,
извира вълшебна дъга!
Обзема ме трескава радост!
Прекрасен е новият ден,
и въздухът чист, и простора,
обкичен във губер зелен.