От кал се ражда пак нощта
И наднича през прозорците
И навлиза в къщите
Играе в сънищата.
Птиците мокри гушат се
Притескат се влюбени
Усмихват се сънено
По клоните накацали.
На кал превръща се нощта
Щом утрото докосне я
А птиците очакват тъмнината
Пак да бъдат влюбени.