автор: mehluz

Шумят дървета със листа,
а аз съм толкова сама.
В небето има толкова звезди,
но те не са така сами.

Не идва даже моят сън.
И той е някъде навън,
където са и мойте мисли.
Любов, за тебе толкова са писали!

Къде си, обич моя?
Върни се ти с покоя.
Но всичко глъхне в тъмнината.
Оставам пак със самотата.