автор: thebigplucky

"... Да бъде пълнолудие!
Сега..." Leni

За утре... - нищо не ми обещавай.
Остави дневните грижи да отшумят.
Мислите грешни - да пропълзят по крайниците.
Отдай им се!
Бавно!
Много, много бавно!
Затвори очите, потъмнели издайнически -
устните изпръхнали сами откриват желаното.
Изтрий от думи от съзнанието си -
ръцете, две прелюдия към езика на тялото,
всичко ти казват...
Две капки екстракт от нарцис ще скрия в дланите си.
Не познавам по-нежно ухание.
Ще ги свия в шепите си -
за по-дълго да запазя преливащият в мислите ми аромат.
Да усетя преходността на прекрасното.
Да се слея с изтичащото щастие на мига,
надживял измеренията на понятията ни,
осмислил ги
и превърнал в полъх красота...

Ще прекарам дланите си по тялото ти.
Дъхът ми ще пропълзи по гръбнака.
Ще повторя формите на създателя,
закодирани дълбоко в подсъзнанието ми.
Ще взривя неизкристализиралите ти докрай желания.
Ароматът ти ще изпълни стаята,
ще се съчетае с нарцисите по невероятен начин
и магията на зачатието ще обладае и двама ни...
Нощта ще ни приласкае в обятията си.
Затворило очи безвремието ще се слива с вечността.
Откровенията ни - ще са всичко между нас.
Утре - ще е нещо далечно, забравено.
Косите ти ще изтичат по умореното ми рамо,
неизмерим червен водопад,
в който можеш само да пропадаш до безкрайност...
Сега... И само сега...
И ще ухаят на нарциси...
Нищо не ми обещавай...