автор: idan1

Трудно до себе си,
някого допускам,
много хора около мен,
но, до...на пръсти се броят.

Сърцето ми не е хан,
където безразборно,
кой, кога и как,
влиза безпардонно.

Закони на привличането няма,
за неизмеримо добротворство,
полет, споделен към светлината,
тръпка ли, не ме пронизва.

Поток енергия взаимна,
събужда сетивата,
внушава изкусителни вълнения,
зарежда със страст, обич и надежда.

Естествен човешки избор,
пленен от твойто очарование,
усилва любовното желание
и чувство всеотдайно.

Вярвам знаеш,
колко стихове-пени,
погледи мили-страстни,
колко думи безгластни.

Позволи сега на глас,
безусловно теб избрах,
позволи да те прегътна,
с любов да те целуна.