Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 428
ХуЛитери: 4
Всичко: 432

Онлайн сега:
:: Albatros
:: pastirka
:: Lombardi
:: rosi45

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаХапче
раздел: Разкази
автор: Tiranozavar

На М., с благодарност

- Какво ти е?
- Нищо, жестоко ме боли глава.
- Ми, пий хапче
- Пих.

Тази нощница страшно й отива. Червена, развлечена. Стои боса в коридора. Шляп-шляп-шляп. Гумените подметки по мозайката към банята и после туп-туп-туп, петите й обратно.
- А цигари да имаш?
- Какво - гласът й се носи през парата.
- Цигари - казвам - нещо за пушене, че направо...
- Виж в чантата - отговорът се търкаля към мен.
Чантата, къде е тая шибана чанта. На стола я няма. В стаята я няма.
- А къде е тая чанта?
- Е, потърси, де...
Ето ги... Кой нормален пушач си купува от тия световно неизвестни марки. Твърди, без никакъв вкус, слаби. Правя кафе, трябва да купя нова кафеварка...
- Искаш ли кафе?
- Какво?
- Ох, нищо, затвори тая врата, че се изпотиха стените от влагата.
- Каквооооо, че не те чувам?
Влача крака по коридора и тряскам вратата. В отвора виждам хавлията й на земята. Страшно разхвърлян човек...
След малко се появява. Сяда срещу мене и кръстосва крака. Посяга към кутията. Пали.
- Мина ли ти главата?
- Не.
- А взе ли хапче?
- Не съм.
- Е, какво чакаш...
- Ох, нищо - ръцете ми ровят по някакви чекмеджета, отварям и затварям шкафчетата. Вода в чашата, хапчето под езика. Отвратително.
Държи пила и си оправя ноктите. Ненавиждам този звук. Смъква ми кожата. Отпива микроскопични глътки, пуши дървени папироси, лакира се в черно, обича жълтия цвят. Извънземна.
- Искаш ли да идем на кино - питам.
- Хайде, днес ли? - оживява се.
- Да, ще взема билети към обед, ще ти се обадя...
- Видя ли програмата?
- Не, напосоки, каквото и да е, просто ми се ходи на кино.
- Става.
Зарязва пилата на масата и изчезва по коридора. Сега ще пусне сушоар, после ще се появи отново. С бухнала коса. Телефонът звъни.
- Ало - тя.
Пауза.
- Ало - нервно.
Пауза.
- Има ли някой там - истерично.
Пауза.
- Кретени - връща слушалката обратно.
- Може да се преплитат линиите - казвам.
- Може, все нещо се оплита в този живот - изрича и посяга към пилата.
- Като нас двете....
- Какво?
- Нищо...
- Какво искаш да кажеш с това „Като нас двете"?
- Казах, че се преплитаме, като съквартиранти, наематели, двама души в един дом, една къща. Живеем тук, делим си наема, имаме общи съседи, пък не се понасяме. Живеем по повърхността, сменяме си гаджетата, разказваме си небивалици. Малко ли ти се вижда?
Оставя пилата, хваща с две ръце чашата и ме гледа.
- Добре - млъква.
- Какво „Добре?" - нервирам се.
Мълчи. Отпива.
- Извинявай - аз.
- Какво предлагаш? - този скърцащ звук ще ме побърка.
- Няма какво, там е работата. Ще идем на кино.
- Не можем да не се преплитаме като живеем заедно, нали?
- Не можем.
- Дори да не живеехме пак щяхме...
- С тебе?
- С мене...
- Тоест?
- Нищо, представи си, ти живееш в същия квартал, пазаруваш от същия магазин, говориш на същите хора, пушиш същите цигари.
- Помолих за цигара, защото нямам.
- Виждам, че нямаш...
- Добре. И какво?
- Ами, не ти ли се струва досаден целият свят?
- Какво намесваш света... Аз говоря за тебе, за мен, за нас, за тази къща, за наема. Ох, не ми обръщай внимание.
- Ами, то няма друг начин.
- Начин за какво?
- Начин да се живее...
- В какъв смисъл?
- Ами, ето - протяга ръка и ме докосва през масата, аз дърпам своята.
- Какво „ето"? - звуча страшно нервно.
- Докосвам те.
- Виждам, е и?!
- Все някой те докосва в този свят, разбираш ли?
- Страхотно - изричам - въпросът е, че точно днес си ти, така ли?
- Не, въпросът е, че ако си затвориш очите е все едно кой... - пали нова цигара и свива колене към тялото си - Днес съм аз просто по една случайност. Всичко е случайно, докато сме родени според законите на физиката.
- На физиката?
- Бе, исках да кажа, че докато сме тела, както е тяло тази цигара и този пепелник и тази маса и тази къща и шибаният наем. Не се прави на идиот...
- Добре - казвам - няма. Слушам те.
- И докато сме такива, се докосваме, колкото и да ти е неприятно. На мен също.
- И какво...
- Нищо. Тела, предмети, шум, покрив, коридор, къща, слънце. Нямаме как да бъдем други, затова е скучно.
- А какви бихме могли да бъдем?
- Просто да не обръщаш внимание на това, че те боли глава, на това, че цигарите не ти харесват. Винаги нещо ще те дразни. Да си говорим искам, ей така...
- Говорим си.
- Не си - поглежда ме...
- Ох, наистина страшно ме цепи глава и не разбирам какво се опитваш за ми кажеш...
- Нищо не се опитвам. То само си става, както виждаш. Можем и да прескочим този разговор. Да прескочим този свят, но няма как да запълним времето, затова сме създадени... Да попълваме празнотите. Ти си наемател на твоето тяло, аз на моето. Ако не говорехме, това пространство между нас щеше да е пропаст. Създадени сме за това, което се случва сега, чуваш ли ме? Ти да ми се ядосваш, аз да те дразня...
- Абсолютно безсмислено и налудно, не мислиш ли?
- Да имаш друго предложение?
- За съжаление, не.
- И аз...
- Значи?
- Значи просто купи билети за кино и се обади към обяд, да се уговорим.
- Предпочитания за някой филм?
- Не, вярвам на вкуса ти...
Усмихва се.
- Знаеш ли - изричам...
- Не.
- Какво ли щях да правя без теб?
- Нямаше да те има.
- Знам....



Публикувано от aurora на 02.05.2006 @ 14:10:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Tiranozavar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 12


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

02.07.2022 год. / 11:54:09 часа

добави твой текст
"Хапче" | Вход | 5 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Хапче
от libra на 02.05.2006 @ 15:58:51
(Профил | Изпрати бележка)
"Днес съм аз просто по една случайност." - това е.
и още за усещането -
знаеш ли силвия, любимия ми разказ на селинджър е "мече бубулече", тук усетих същото усещане като в него..
не мога да го изкажа с думи, усещане просто, но когато чета ако можех бих отронила сълза


Re: Хапче
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 02.05.2006 @ 17:09:19
(Профил | Изпрати бележка)
Разбрах те, моят пък любим от неговите е "Устата ми хубава, очите ми зелени", както и целият израз, разбира се - кожата ми розова...
Това е, благодаря ти.

]


Re: Хапче
от moeto (moeto@abv.bg) на 02.05.2006 @ 14:28:48
(Профил | Изпрати бележка)
номерът с главата и идеите за наемателите е "класика в жанра", разговорът е илюстративен и поднесен оригинално...
всъщност поздрави за диалога


Re: Хапче
от midnight_witch на 02.05.2006 @ 14:22:23
(Профил | Изпрати бележка)
точка на пресичане.
знам...


Re: Хапче
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 02.05.2006 @ 17:11:07
(Профил | Изпрати бележка)
Една цигара?)

]


Re: Хапче
от Rhiannon на 02.05.2006 @ 14:21:25
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти:)
Много, много се развълнувах. Не знам какво друго да ти кажа.


Re: Хапче
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 02.05.2006 @ 17:12:31
(Профил | Изпрати бележка)
Ти вече го каза)
Аз на теб, както знаеш...

]


Re: Хапче
от Alexey на 08.05.2006 @ 17:48:40
(Профил | Изпрати бележка)
неведомите пътища на един текст, който бива прочетен, преди да бъде написан. :) страхотия.



Re: Хапче
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 09.05.2006 @ 10:34:12
(Профил | Изпрати бележка)
И друга перифраза - кво вадис, въображение, към нещо, което не е било)

]