автор: rosana

От много взиране в контурите
наруших извивките
на сърцето си,
сега със тези остри ръбове
не се побира във гърдите ми.
Неконтролираната форма
на мислите ми
не може да се превърне в думи
и се блъска ту в погледа,ту в усмивката ми
като гримаса.
Неправилно прегънатите чувства
се изкривяват в безразличие.
Така асиметрична ме намираш -
прегърбена от битките с умората,
омразата си стиснала със зъби,
със страстите забити във плътта ми,
със гордостта превързала очите ми -
като изгубена мисъл съм,
като безмислена дума.
Със крайчеца на погледа си зърнах,
че на дланите Ти пише : Завръщане.
Чух някой да ми шепне,
че името ти е Спасител.
За миг погледнах очите Ти
и видях целия смисъл -
сякаш времето и пространството
се превърнаха в една единствена дума -
Твоята дума - Любов.

Росана Терзиева