(този текст го посвещавам на Юлияна Радулова,
която ме запозна с творчеството на Джузепе д`Амброзио Анджелило)
толкова много поети
кандидати за връзване
някои от тях придават огромно значение
само на един глупак- себе си
толкова много поети
затворте ги всичките
а те пак ще се сбият за титлата-
най-велик луд
и после до сутринта ще поливат случката
толкова много поети
а читателят е един
и всички флиртуват с неговото съзнание
уморено от глупости
толкова много поети
преподаватели
актьори
журналисти
се занимават с несвойствена работа
и късат нервите на другите зрители
със слабата си игра
толкова много поети
и както казва Джузепе
поезията е:
глупости
глупости
глупости
но аз за жалост
не мога да се спра да ги пиша