автор: rosana

Чувствам облаците
да минават по кожата ми -
като докосването на времето.
Залеза потъва недоизречен
в погледа на нощта.
Усещам вкуса
на незавършено впечатление.
Мелодията на мислите ми
погалва синкавия здрач на вечерта.
Чувам звън -
и тържествен , и нежен.
Сякаш времето се готви
да отпусне ръцете си,
да се предаде,
да остави мига
да набъбне до вечност.
Цяла синкава вечност
с дъх на пролетна вечер,
с приглушения блясък
на бледи звезди
непрогледнали още,
с неразтворени пъпки
скрита надежда
с светли нови треви
тихо чакащи песни
на щастливи щурци.
Миг , за който
вечността е създадена...

Росана Терзиева