автор: hychicu

Искам да разкажа за прадядо ми Стойко Христов Бешикташлиев родом от Калофер. Него З. Стоянов споменава, че е дал тескерето си на Левски през 1869 г. за да премине в Румъния. За жалост турците подушили революционната му дейност. Една сутрин намират в дюкяна му с манифактурни стоки слугата Лальо с отрязана глава.
Случката е описана от историографа на града и негов сродник Никола Начов. Принуден да бяга той изоставя жена си Мария и шестте си дъщери. Една от тях Радка Бешикташлиева е майката на писателката Яна Язова (литературен псевдоним на Люба Т. Ганчева). Намира подслон при роднини в с. Аджар(сега с. Свежен, Карловско).
Там по-късно построява къща на два ката и създава ново семейство. Втората му жена се е казвала Юрдана и е от Троянско.Къщата в Аджар е опожарена през Освободителната война от башибозука и турската войска. Разсипването на селото става заради избити войници, които са конфискували добитъка зa изхранване на войската придвижваща се към Плевен в помощ на обсадения Осман паша. Било е около опожаряването на съседното село Рахманлий (Розовец) т.е. 20.07.1877 година и се случва така:
В с. Аджар пристига малка тилова част на турската войска, която ограбва добитъка на селяните. Когато са подкарали животните по пътя за Пловдив те са нападнати от дружина юнаци от селото в Голямата кория.След убиването им са заровени в същата кория.Друга по-голяма турска част и башибозук след време тръгва да ги търси.При разпитването в селата Мраченик и Аджар от българите нищо не се е научава.На края на село Аджар имало няколко къщи цигани. Един от тях е видял какво се е случило и издава на турците мястото където са заровени.В това време българите са следили какво става и започват да съобщават по къщите да се бяга. Една част от селото тръгват да бягат към Средна гора след като разбрали, че в долният край на селото вече се палят къщи, граби и коли.Друга част от населението остава по къщите като се е надявало, че няма да пострада. В църквата също са се скрили хора.Аскера е гърмял с топ по нея за да ги изкара.Изловеното мъжко население (500-600 човека) е изклано от башибозука на трите моста в селото. Сега там има по една паметна плоча.Това е бил един Средногорски Батак, който е малко известен. Прабаба ми Юрдана е тръгнала да се спасява.Тя е бягала с пеленаче - Христо на 9 месеца - на ръце и дъщеря Мария на 4-5 години, а на гърба с бохча багаж. От високото е видяла как гори родната и къща. При бегът е била застигната от турчин на кон.Той е стъпкал и заклал пеленачето Христо за да му вземе шапчицата украсена с дребни алтъни.През това време прабаба се е била скрила в една хралупа и e видяла всичко.По късно от стреса на преживяното са я освободили като са понечили да я пъхнат в опалена пещ за хляб.
С детето си Мария успяват да се скрият. Известно време скитат из Средна гора и Стара планина, на път за троянско колибарско село откъдето е била родом. Прадядо ми Стойко през това време е бил в Измир, където е имал терзийски (т.е. шивашки) дюкян с калфи и чираци.Връща се след войната с две шевни машини "Сингер", намира семейството си и след време се заселва в с. Окчилари (Александрово), от другата страна на Средна гора. По това време то е било турско село.
След войната прадядо тръгнал да си търси наследствените имоти в Калофер които са били много, но бил изигран от роднините си. Станало е с големи кавги и караници.
Дядо Стойко е имал осем деца от втората си жена. Най-голямото е оживялото след бегът момиче Мария.Тя умира по-късно на около десетгодишна възраст от болест.На нея по-късно е кръстена баба ми Мария.Следващото по възраст е закланото бебе на 9 месеца Христо по време на Бегът.Следващите, които се раждат са Дона, Райна, Христина, Мария, Васила и Стойка.
В романа си "Левски", който критиката смята за документално-исторически писателката Яна Язова пише за своя дядо Стойко Хр. Бешикташът, че: (стр. 509- "Известен беше още като добър баща на четиринадесет деца."). Като се съберат децата от първата жена Мария- шест с още осем от втората, Юрдана правят точно четиринадесет.
Според леля ми Лала, тази нейна първа братовчедка, Яна Язова, е идвала през петдесетте години на миналия век в с. Александрово за да разпитва баба ми Мина за случки във връзка с проучвания около романа си "Левски".
От прадядо ми Стойко е останала и една снимка на която са с прабаба ми Юрдана.Тя е правена около 1930 година, когато те са били около 80 годишни.Той е бил висок човек.Починал е на 24. 11. 1931г. на 80 г., а прабаба на 10.03.1937г. според църковния регистър на с. Александрово.
Прадядовата ми къща (сега реставрирана), се намира в североизточния край на село Свежен и е с дюкян отдолу. По дебелите греди останали от преди пожара на старата къща още личат следи от обгаряне. Доколкото разбрах сега е собственост на семейство от София.