В град Казанлък въстание през април 1876 г. не избухва. Подготовка за него все пак се извършва. В спомените си функционера на Гюргевския революционен комитет, чирпанлията Иван Андонов, дава някои сведения за това.
След като е гостувал на Христо и Венета Ботеви в Букурещ, на 25 януари 1876 г. той се отправя с препоръчително писмо до брата на поета Кирил, тогава учител в Гюргево. Там се свързва с председателя на Гюргевският комитет Стефан Стамболов и получава указания за работа по подготовката на въстанието. Определен е да действа в Старозагорско и Лозенградско, за което му е издадено и съответното пълномощно. Запознава се с някои от другите апостоли в така наречената "казарма", наета къща в покрайнините на града дала им подслон. В първите дни на февруари се прехвърля по леда на замръзналия Дунав в Русе. По уговорка с Ботев получава от драгоманина(представителя) на руското консулство Карамихайлов 100 броя от песнопойките("Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова"). Успява да продаде голяма част от тях в Русе и прати парите на Ботев по драгоманина. Интересно е, че в дунавския град се запознава с гавазина на руското консулство Иван Николов, родом от Казанлък. Вероятно от него е научил кого да търси за революционна дейност в нашия град.
В един февруарски ден тръгва за Търново, където се среща със съмишленици, и после се отправя за Горна Оряховица. На даскал Иван Панов в същия град предава заръките на Стамболов, както и една песнопойка. За водач към Габрово, Казанлък и Стара Загора взема криещия се тук по миналогодишните(1875 г.) събития заралия Слави Неделчев. Пътуват само нощем и пеша за да избегнат проверки от страна на турската полиция. В Габрово пренощуват в Кръстьо Николчовия хан, запознават се с някои младежи и им разкриват за готвещото се въстание. Оставят им и на тях една Ботева книжка и на следващата нощ с големи трудности през затънтени пътеки за да избегнат турските беклемета, минават шипченския Балкан. В града ни пристигат привечер и се установяват в дома на кундурджията Мато Мързев.
Но ето какво ни съобщава самия Ив. Андонов (Из спомените ми от турско време. Пловдив, 1927 г., с. 89.) :
"Там ние основахме комитет в състав: М. Мързев, Стоян Янъка и Теню Николов, всички кундурджии и Стефан Почеков, учител. Съобщихме им, че възстанието ще се прогласи на 1 май в цяла България, когато ще съборим турското царство и ще възстановим българско царство. След като оставихме в комитета една песнопойка от Ботевите, напуснахме ноще Казанлък."
Като бърка за Стефан Почеков, който по това време е вече учител в Клисура той ни дава ценни сведения, че един от комитетските хора е кундурджията Мато Мързев. Вероятно той е син на Мързьо(или по турски Мързееолу).
Писателя Чудомир в едно свое изследване за рода на знаменосеца на Караджата, Иван Пеев, публикувано през 1937 г. във в. "Зора" е описал следната случка в Казанлък. През 1864 г. в долните стаи на Новенското училище се е намерил трупът на убит турчин. Разследванията на турските власти се насочват към група от 7-8 буйни младежи, сред които са били Петър Генев, Хр. Рашееолу и Мързееолу. Главатар им бил Иван Пеев. За да се спаси от грозящата го опасност, водачът избягва във Влашко и впоследствие се включва в сборната чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Интересно какво е станало с другите от групата?
В гънките на родовата памет, според колегата Д. Мързев, за Мързьо(Мързееолу) се е запазило следното предание:
Както Иван Пеев така и той се е спасил чрез бягство от града. Намерил подслон при далечни роднини в тревненските колиби Мръзеци, намиращи се оттатък Кръстец. След някоя и друга година, когато вече мислел, че историята се е забравила той се хванал на бас, че ще премине пеша през казанлъшката чаршия. Като доказателство, че е бил в града трябвало да донесе бутрак(бодил) на питомен кестен. Града ни навремето е бил известен с вековните си кестенови дървета, а случката е станала някъде в началото на есента. Тръгнал Мързееолу от Мръзеците, преминал Балкана и на свечеряване достигнал до града където се спрял да пренощува във воденица намираща се нейде в покрайнините. Воденичаря който бил негов приятел намерил нужния бутрак на кестен, като разубеждавал нашия герой да не рискува с преминаването си през града. Но той останал непреклонен и на заранта се запътил натам. Разбрали се с воденичаря да върви напред той, а на стотина метра след него и Мързьо. Когато минавал покрай едно кафене насред чаршията, където си пиели кафето няколко турци, един старец от тях го познал и мигом го уловили. На следния ден поради издадената му смъртна присъда, набързо бил обесен на площада Кюлбоклук.
Семейното предание говори, че това е станало на един железен лост свързващ два кавака пред входа на старата сграда на безистена(там сега е хотел Казанлък). До срутването на сградата някъде в края на шестдесетте години те все още стояха там, а лоста поради израстването на дърветата се беше вдигнал нависоко от земята.
Колегата Д. Мързев сподели още, че навремето Чудомир е разпитвал баща му и дядо му за рода. С писателя са били един вид съмахленци. Тяхната къща е била от западната страна на гимназията, там където се намира сега светофара(северозападния ъгъл на кръстовището) над полицията. Дядо му Никола, който е починал 1929 г. също е бил кундурджия. Писателя е писал във вестник "Казанлъшка Искра" (бр. 279, 1936 г.) следното за тяхния род:
"Род Дончо Велев е от е от Долно Сахране. Дядо Ганьо Гайдурков подгонен от турците с 4 синове и 1 дъщеря се установява в града. Те са Дончо, Васил, Вельо, Ганьо и Гана. Дончо има пък Ганьо, Мързьо( Мързеви) и Велю. Живия Дончо Велев е син на Веля."
По-късно през пролетта на 1876 г. през града ни ще мине апостола Георги Измирлиев за да даде тласък на подготовката на въстание.
Още един факт доказващ родолюбието на казанлъшкия кундурджийския еснаф е предоставянето безвъзмездно на 7-8 хиляди чифта обувки за отряда на генерал Гурко по време на Освободителната война.
Историкът доц. к. и. н. Георги Ненчовски преди известно време публикува във вестник "Трета възраст" интересна и малко известна снимка на поета-революционер Христо Ботев и неговия побратим Иван Андонов. На нея по-високия вдясно е Ботев и е видно какъв е бил действителния физически образ на нашия национален герой.