автор: dobilz

Животът, сведен до естествените нужди,
до влагата през сламка и катетър,
системата, възможността да псуваш
всички на земята и небето.
Свободата да крещиш до премаляване
в опитите да надвикаш болката,
да намразиш всичките си празници,
защото ти напомнят колко
е кратък пътят от началото до края
и в редките проблясъци на разум
да чезнеш в ужаса, че нищо няма
в пространството заключено в средата.
Безмислено е даже да ти казвам,
че смисълът е във децата ти.

Така и не повярва във прераждане.