автор: fustu4ko

/на всички, които се чувстват изгубени от време на време/
Не знаеше от колко време е там.
На небето времето спира. Не помнеше от кога превежда душите от единия бряг на другия. Просто това му беше работата. Гледаше живота им за да прецени на къде да ги прати, с кого да ги събере следващия път, та да успеят да си изпълнят мисията. Една душа все не си намираше мястото,винаги забравяше на къде е тръгнала. Избираше си непосилни цели и се проваляше. Сега за пореден път стоеше пред портите и Ангелът не знаеше вече какво да я прави. Даде си сметка, че не може да разбере. От високо пътят изглеждаше тплкова ясен, предизвикателствата - толкова дребни, а щастието- толкова постижимо.Не можеше да разбере емоциите, чувствата, човеците- странни и малки дори му се струваха незначителни. А тази душа защо все така го тревожеше ! Всеки път като я видеше имаше чувството, че много отдавна е започнал нещо и го е оставил недовършено. Вече не се издържаше и той реши да поеме по трудния път за да си припомни и да си свърши работата най- сетне както трябва. Отиде при Гавраил и го помоли да го прероди на Земята за последен път заедно с тази душа. Архангелът го погледна учуден и реши да се посъветва с останалите, и дълго се съветваха по замното време цели седем години. През това време душата стоеше объркана пред портите и си припомняше какво е правила до сега. Реши този път да си избере още по- труден път, за да компенсира всички предишни провали. Бъдещите родители на Земята чакаха ли чакаха и се опитваха да заченат.
И на Архангелите не им беше лесно - знаеха, че може да си изгубят пазителя на портите, но все пак склониха и сложиха един светец да го замества докато се върне. Дадоха му цялата връзка ключове и пуснаха Ангела да слезе на Земята за последно.
Като видя Ангела да идва най- после душата се зарадва, а той беше угрижен- показа и пътя и я попита :
- Ще се справиш ли?
Душата се беше амбицирала много и смаоуверено отговори:
- Този път със сигурност ще се справя!
Ангелът зададе втори въпрос:
- Ще ме познаеш ли там долу?
А душата беше повече от сигурна:
- Ще те позная- знаем се от толкова време, няма как да се объркам!
И се гмурнаха...
Душата избра де се роди мъж, а Ангелът- жена. И двамата знаеха, че няма да е лесно и трябва много да се борят. Ангелът помнеше повече и имаше ясна цел, за това пристигна по- бързо, само дето не мислеше, че на Земята наистина всичко ще забрави и ще трябва за де води само по знаците. Въобразил си беше, че щом е Ангел за него няма да важат същите правила и се оказа тотално загубен.
Докато растеше все не можеше да си намери мястото, все нещо и се изплъзваше. Влюби се рано и си помисли, че това е търсила, вкопчи се като удавник за сламка и побърза да създаде семейство. Докато усети, че бърка вече беше затънала до ушите. Развеждаше се и имаше син на 3 години. Реши сама да се справя пък каквото ще да става.
Тогава го срещна и го позна. Помоли Господ за прошка, но беше вече късно. И той сякаш я позна, но не беше толкова сигурен. Известно време се лутаха ту насам, ту натам.
Будеше се сутрин изморена. Ставаше и тръгваше на автопилот- кафе, обличане, детето, детската градина, родителите, сметките...
Не усещаше как минават дните, седмиците, годините- като пясък през пръсти изтичаха. А беше свестен човек, оставяше по нещо от себе си, от където минеше- в абтобуса, в работата, при приятелите. След толкова време на небето можеше само да обича и да прощава дори непростимото. Все обвиняваше себе си за неудачите. През уикендите по някога беше щастлива- като го видеше всичко си идваше на мястото и можеше да си почива от тревогите, от беззпокойството, но знаеше че идва нова седмица и виждаше, че той няма достатъчно сила. Не беше се научил да прощава, нито да обича така, че да забравя себе си, но можеше да мрази и да наранява. Тя се опита да се бори и да дава всичко от себе си, но нямаше кой да го поиска. В невидима стена се блъскаше докато осъзна, че се е провалила и вече няма смисъл- не и в този живот. Отказа се трудно, беше и почти невъзможно, но той беше решил дапродължи без нея.
После нямаше усещането, че живее. Всичко, което се случваше и се струваше някак нереално и далечно. Мислеше си, че е изтървала всички влакове. Болеше я само за детето. Много често нямаше сили да му покаже частица от себе си. Щеше и се да не я запонми само с : "Не пипай там", " Да не се удариш", "Изяж си храната" ! Някак чуждо и беше всичко, чужди бяха и близките хора дори семейството. Искаше просто да си свърши работата и да си иде! Реши да се стегне и да посвети всичко на сина си. Колкото и да е трудно. И добра работа свърши в крайна сметка, но в другото се беше провалила.

След някое време и тя се озова пред портите и видя крилете си. Сега трябваше да започне всичко от начало и да покаже, че е добър Ангел, но този път не чака никого, не търси прошка - разбра човеците и болката.
Душата отдавна се беше преродила и пак си търсеше победи и предизвикателства.

Ангелът застана на ръба, скъса крилете си и се стрелна надолу за да се научи да мрази!