автор: Mojsei

1.Методът си на работа Лазарев определя така:"Методът на екстрасензорното тестуване позволява да се анализират не физическите параметри на обекта, а неговата полева структура" (с.56)
В това се състои и разликата между нас. Той се опитва да убеждава, че анализира полеви структури, в чието съществуване не може да има съмнение, но фактът на съществуването на полето не е достатъчен, за да се обърне зависимостта. Не полето поражда мисленето, емоциите и посътпките, както е при него, а точно обратно. За мен достъпни за изследване са поводенческите структури и аз ги изследвам, достъпно за изследване е мисленето и аз го изследвам, достъпни за изследване са емоциите и аз ги изследвам, но аз изследвам и тяхната хармония, която изгражда сферата на интелекта.
Ще посоча като изходна позиция подхода на Лазарев да изследва "причините, предизвикващи нарушение на хармонията на човека с Вселената и като следствие от това на болестите, мъката, страданията и нещастията" (с.56). Можем ли да се съгласим с тази, привидно правилна постановка? Обществото, със своите структури, е връзката на човека с природата и без него не можем да мръднем и крачка. Но ние се интересуваме от нещо повече - тази връзка осъществява ли хармонията на човека, дава ли му възможност да се развива? Отговорът е ясен и категоричен - не! Но и самата човешка индивидуалност, за да бъде нормална, трябва да достига до своята хармония, която се изразява в постигането на инетелктуалната способност като хармонична цялост между волевата, емоционалната и рационалната структура. Моят подход, за разлика от този на Лазарев, се състои в това да се подпомагат хората сами да изграждат своята хармонична цялост, а тя може да бъде наричана с различни имена - и огнена, и божествена, и др.


2."Много процеси - пише Лазарев - които стават сега в живота, са насочени към сваляне на блокировките между съзнанието и подсъзнанието на човека, а всичко, което прониква в подсъзнанието, е ръководство за действие и започва да работи"(с.57). Освен неяснотата, тази позиция на автора е и изцяло неправомерна. Защо? Обединяването на човечеството се получи като стихиен и неочакван резултат, предизвикан от надпреварата във въоръжаването. От 1990 до 2001г. се развихриха процеси на насилие, докато се утвърди модела на глобализацията, който с нищо не промени нещата. Първоначалната нагласа за радикална промяна угасна. Животът от процесуален, придоби контактен характер. Това означава, че вместо да се снемат блокировките, както се изразява Лазарев, те стават повсеместни, дори и за онези региони, в които кризата няма формата на очевидната мизерия на нищетата. Но за какви блокировки между съзнание и подсъзнание говори Лазарев? Една безспорна блокировка за съзнанието е новата идеология, която замъглява реалното състояние на нещата, а където не може достига до циничното им показване, но пак за постигане на користни цели. Рекламата, културата, организацията на възпроизводствения процес - това са все блокировки на самия живот, а невежеството и глупостта блокират съзнанието, за да се възпроизвежда "безмозъчния", лумпенизиран индивид. А твърдението, че подсъзнанието е ръководство за действие, е направо спекулативно.

3."При разкаянието - пише Лазарев - настъпва разкъсване във веригата на причините и следствията, където една постъпка влече след себе си друга" (с.65).Тук авторът по-обстойно се спира на природата на разкаянието и с духа на изложението му съм съгласен. Разкаянието трябва да се подготви и да се приеме като първа крачка в развитието на човек, решил да се освободи от кармичната си обремененост. Задача на терапевта е да подготви пациента за покаянието, което трябва да дойде като резултат на собственото му решение и подготовка за него. В тази връзка авторът казва нещо интересно, когато пише:"Механизмът на покаянието трябва да бъде неразделно свързан с разбирането на картината на света: за да осъзнаем нарушението на закона, трябва да знаем закона" (с.65). През последните години не съм срещнал автор, който да показва, че владее съвременната картина на света. Това е централен въпрос на науката, по който работят всички световни центрове. Това е въпрос, който трябва да бъде решен и от всеки човек на перото. Сред хората, с които се срещам в Интернет също не съм срещнал такива с ясна методологическа ориентация, а познаването на картината на света е предпоставка за решаването и на такъв въпрос като създаване на новата художествена литература. Тук оставям въпроса за техниката на разкаянието неразвит.

4.Мога да се съглася с Лазарев, когато казва:"В полевата структура на човека съществуват стотици разнообарзни програми, формирани от постъпките, мислите, емоциите не само на отделния човек, но и на неговите роднини"(с.71). В подсъзнанието съществуват наистина много информационни центрове, които стимулират несъзнателното поведение. Те не могат да бъдат наречени "програми", но имат своето значение. Но това е информация, за която не знаем нищо и затова не е коректно да се насочваме към нея, когато искаме да говорим ясно и разбрано.

5.На много места Лазарев разказва как открива причините за бедита на хората. Прави тест и открива, че поведението на баби и други родственици отпреди 40-50 години са причина за семейните недоразумения на техните наследници. И работата е в това, че реално може и да е така, но нещата трябва да се обяснят, а не да се забулват в мистика. Според мен, запознаването на децата с тежки проблеми, което става и тогава, когато те се обсъждат пред тях, може да кодира в подсъзнанието им информация, която да образува кармична зона и да се прояви впоследствие по непознат начин.

6."…вътрешното състояние - казва Лаазрев - трябва да бъде близко до смирението"(с.82). Съгласен съм. Така е, но това звучи като пожелание, а въпросът е да се постига, но той не го казва., а посочва някои, също важни, но общи неща като поведение, отношение към света и към храненето, целеустременост. А смирение и целеустременост дават вдъхновение, но тук говорим за това, че трябва изчерпателно да се обяснява как да се постига смирението. А това е проява на вътрешното равновесие, кото се постига като резултат от възприемането на подходяща поведенческа система - имам предвид йога практиката, но не само нея.

7.Като се спира на логиката на терапевтичния процес, Лазарев посочва две алтернативи - едната е да се прави, за да се анализира, а втората е да се анализира, за да се направи(с.96). В действителност, става дума за един цялостен процес, при който се прави, защото вече е анализиарано и се анализира, защото е направено. В разделението на труда има относителна самостоятелност между анализиране и правене, но реално анализирането като мисловна дейност е страна на правенето, на дейността.

8.Твърдостта и крепкостта на индивида е в неговата нравствена сила, която достига своя връх в любовта, но хармонизирана и с волята и с рационалността. Лазарев правилно посочва, че думите усилват полевите програми(с.105), но аз питам защо тогава да не изследваме думите и модалността на съжденията, която те носят, а да установяваме влиянието им върху биополето, което си остава проблематично. А чрез волевите структури не само се обиктивират силите на индивида, но и умножената сила на общността се субективира като негова сила.

9.Напълно подкрепям Лазарев, когато посочва, че трябва да се работи за възстановяване на хуманизма и хармонията със света, а в тази връзка посочва и нещо друго - да не се допускат негативни мисли в подсъзнанието(с.105-106).Тази позиция го прави съпричастен към философията, изучаваща като своя предметна област хуманното преживяване.

10.Съгласен съм с Лазарев, че вампиризмът е обширна тема(с.109-114), но не съм съгласен с този терминологичен оборот, когато става въпрос за проявите на негативизъм. Разбира се, за мен е неприемлива и логическата му схема, в която разгръща реално съдържание и свеждаща се до "индивид - Космос - тест - причина за заболяването". Вместо термина "вампир" аз използвам друг - "жив мъртвец".

11.Лазарев неправилно поставя живите и мъртвите в отношение, използвайки поговорката, че за мъртвите или хубаво, или нищо. Това е норма, уреждаща отношенията между живите при общуването им и имаща своето тълкуване в това, да не се внася негативизъм в паметта на хората, чрез спомените за мъртъвците. Но сблъсъкът с живите мъртъвци повдига въпроса да не се произвеждат в обществото такива хора, а също и другия въпрос - как да се предпазваме от тях?

12. Ще посоча един пример за това, което наричам "небивалици на Лазарев" чрез следната негона постановка:"Когато погледнах нейните кармични линии, се изясни, че бащата на жената е извършил постъпка, граничеща със самоубийство"(с.118).Нещата са точно обартно - когато има постъпка с такъв характер, е правомерно да се търсят поражения на емоциите, волята или мисленето при засегнатите близки.

13."Светът на фините енергии - казвам в една публикация - е една реалност, която често буди недоумения и съмнения. Поради това, че той остава недостатъчно изучен и спекулациите в тази област са твърде много." Върху тази мисъл Kristi направи следния коментар, с молба да го анализирам:

"Да, така е! Аз съм "изучавала" тази материя, а може би нося и енергията...затова реших да се обадя, като асистент, който провежда занятията, за да могат учениците да разберат учителя.
Фините енергии влияят на по-грубите, т.е. менталната енергия повлиява емоциите и тялото. Посоките са две: първата- оригиналност на мисленето и втората- създаване на проблеми. Умът обединява целият поток информация чрез СЕТИВАТА НИ. Тази информация се премисля, обработва и оценява от мозъка и ума и се прилага в поведението ни. Умът може да обедини всички нива на личния ни опит /емоционални, ментални и др./ Той зависи от мозъка за материалното изразяване.
Менталните енергии пътуват по-бързо от другите енергии. Ако менталната енергия тече двупосочно /от вън на вътре и обратно/ при даден човек, то този човек започва да влияе на хората около него.
С мисъл! Мислите са същества сами по себе си. Както и думите! Проявяват се преди материята. Мислите са "по-високо" от мозъка. Те съществуват дори ако мозъкът не съществува....дали една мисъл е наша или не е наша?... Силата на мисълта може да трансформира...
Когато се прилага КОДА Учител- преводач- човек, който потвърждава- спекулация няма! Прилагането на фините енергии самодейно е опасно. В голямата си част хората са отворени системи и не могат да преценят от какво и как да се предпазват...
Всичко, което написах беше опит за обясняване на съществуващите, но невиждащи се структурни връзки, които определят зависимостта между фините енергии и енергиите на физическите ни тела.
Всеки, който се е изповядал тихичко или гръмогласно пред белият лист, но истински! вече търси тези зависимости. Истинските остават...."

Съгласието, че изказаната мисъл е правомерна дава някаква нагласа, че коментарът ще бъде развит в нейния дух, но това е само на пръв поглед. Уверенията й че е изучавала тази материя и е носител на енергията ме подтикват да кажа на свой ред, че наскоро завърших романа "Аз съм Агни", в който показвам прежиживяването на огнената степен на йога, а в момента публикувам два текста в диалог респективно с Петър Дънов и със С.Лазарев от позициите на озарението на святостта, постигнато чрез дългогодишна тренировка по системата йога. Започвам така, за да отговоря адекватно на Kristi, която ме упрекна, че прочитът ми на нейния текст не е бил коректен при обсъждането на съответната публикация на друго място. Приемам чувството й за хумор, че ще разясни текста, който съм написал и сега ще проверя как прави това…
Когато астрала се разделя на фини и груби енергии коректността изисква да се посочат кои са те и Кристи посочва, че фини енергии са менталните, а груби - емоциите и тялото.Тук не прави повече уточнение, което вероятно ще доведе до различни становища.
Но тя говори за посоки, които не уточнява какви са. Буди недоумение каква посока е оригиналността на мислене, но посоката "създаване на проблеми" направо поражда възражение. Какво означава да създаваш проблеми? И каква посока е това?
Зависимостта, че умът събира информацията чрез сетивата ни е плодотворна ако се отчете каква е природата на сетивата, от една страна, като чувствителност,а, от друга страна, като детивна дейност.
Постъпилите данни се обработват до информация и не от мозъка и ума, както пише Кристи, а от аналитичното и синтетично мислене, за да зададе поведенчестите и практико-приложни програми.
Мисълта, че умът зависи от мозъка за материално изразяване може да бъде рационално разбрана с това, че съзнанието е страна на дейността.
Взаимното енергийно влияние на емоционално равнище е съдържание на разбирането за менталността, но тук явно имаме различия с Кристи.
Обявяването на мислите и думите за същества от Кристи може да бъде рационално разбрано с това, че езикът и писмеността за формите в които съществува съзнанието.
За да се обърне естествения процес са нужни твърдения от рода, че мислите се проявяват преди материята и Кристи ги прави с лекотата на човек, който добре е подредил нещата. Мисленето е функция на мъзъка, но Кристи го слага "по-високо" от мозъка и смело заявява, че то - мисленето си съществува, дори мозък да няма. Това е оригинална идея за обозначаване на безмозъчното мислене, присъщо днес на мнозина.
Но на мисълта трябва да се придаде и самостоятелна сила и Кристи го прави като ни казва, че тя можела да трансформира..

Но стигаме до интересното. Аз съм Учителят, Кристи е Преводачът. Остава само да намерим някой наивен читател да ни повярва и тогава няма да има спекулация. Но накрая има и едно предупреждение - всеки не може да прилага фините енергии, защото е опасно. А е опасно, защото хората трудно преценяват.
Съгласен съм с Кристи, че човек трябва да познава зависимостите на съвременния свят, за да може да се справя по-добре в живота. Но тези, които посочва тя страдат от недостатъчност и липса на коректност.