ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/
ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 16
(Продължение)
ДЕВЕТНАДЕСЕТИ УРОК
1.Добродетелите са механизми на свободата, защото ни помагат да се справим с безнравствеността, която ни залива от всички страни.
2. Всяка идеология е верига, която налага и оправдава ограниченията на свободата.
3. Констатацията, че вярата на учениците не почива на здрава основа ни насочва да потърсим причината най-напред в работата на Учителя.
4. Съмнението разкрива периметъра на нашето незнание и така ни насочва какво трябва да научим. Невежеството има за своя основа предрасъдъците и произволните мнения.
5. Моята вяра блика от доверието ми към другите хора и това ме подтиква към сътрудничество с тях. Но когато условията са неблагоприятни тези опити се натъкват, като правило, на непреодолими препятствия. Затова започвам да търся подходящите хора.
ДВАДЕСЕТИ УРОК
1. За да приложиш метода на саморазвитието ти трябва да познаваш създадения от твоите предшественици опит в тази насока. Тук започват лутанията. Тогава на помощ идва Учителят.
2. Да умееш да постигаш живата вяра означава, че си се научил да живееш. Това е изкуството, от чието овладяване всеки има нужда.
3. Това, че хората са безверници наистина се превръща в източник за усложняване на живота, но преди това трябва да се види, че усложняването на живота на хората ги е превърнало в безверници.
4. Новата вяра отхвърля приказките за безропотното приемане на съдбата. Тя утвърждава възможността да поемеш съдбата в собствените си ръце и да премахнеш условията на мизерията.
5. Парите са един от полюсите на човешкото възпроизводство и това определя тяхната важна роля и място в него. Абсолютизирането на тяхното значение, както и тяхното отхвърляне говорят за неминуема деформация на жизнения процес.
6. Може и да вярваш в Бога, който живее у хората, но това не е достатъчно. Хората трябва да имат възможността да развият този бог, за да станат те самите Богове. Това е проблемът на днешния живот.
7. Подозрителността е песимистичен вариант на съмнението. Съмнението носи в себе си импулса на търсенето, докато подозрителността е обременена от заразата на негативизма.
8. В новото учение за вярата става излишно да си служим с метафората за бога, защото самият възпроизводствен процес на човека е достатъчно сложен и си заслужава да се концентрираме около неговата специфика.
9. Решителността и самостоятелността са необходими качества, чрез които се постига свободата. Те подпомагат човека по пътя на неговото самоосъзнаване.
10. Този, който вярва само в материалното е родствен на този, който вярва само в духовното. Това, че животът е единство на материално и духовно не е заслуга нито на материалиста, нито на идеалиста. Прагматикът изхожда не от разбирането, че материалното в своето развитие поражда духовното, като принципна постановка, а от факта докъде е достигнало решаването на актуалния проблем на живота. И това е така, защото в живота материалното и духовното непрекъснато менят местата си и тук не важи въпросът за тяхната първичност или вторичност.
11. Радостта и щастието никога не са секвали на Земята. Въпросът "Защо няма щастие на Земята?" е неправилен. Въпросът е в това, че щастието винаги е било недостъпно за една голяма част от хората. Идеята за всеобщото щастие е химерична. Възможността за постигане на щастието може да стане достояние на всеки човек и това предполага утановяване на нов ред в света.
12. Годежът и женитбата не са актове на недоверието, а актове, чрез които се извършва проверка на готовността да се поеме отговорност за самостоятелното развитие на нова общност на живота - семейството, чийто закон е Любовта.
13. Чистотата във всичко и навсякъде е един от основните закони на живота.
14. Произволното тълкуване на примери от живота е един от похватите за доказване на Пръста на Провидението. Това няма място при живата вяра.
15. Кълновете на живата вяра са показател за раждането на нова култура, чийто мащаб е световното развитие.
16. Новото и старото днес така са преплетени, че новото е трудно да се различи.
17. "Обикновен човек" и "Бог" са тъждествени изрази. Днес те се схващат като несъвместими противоположности.
18. Да се развива вярата, за да се спаси света или да се развива света, за да се засилва вярата? И двата въпроса са неправилни, защото човекът и света на човека изграждат единна цялост.
19. По пътя на духовното израстване идвал момента на "освобождаване" от външния свят! Какво означава това? Това е абсолютизация на отчуждението, което се постига от някои чрез прилагане и на целенасочени усилия.
20. Идеята за пластичността на човешката душа като естествена способност за възприемане на света е почерпана от практиката и затова е вярна. Как се постига това предразположение и как може да се подържа? Това е централен въпрос на индивидуалния разтеж.
21. Когато съмненията станат постоянни и започнат да ви измъчват, това е сигурен показател, че нямате решение за изход от проблемната ситуация, в която се намирате. Променета нещо в собствената си нагласа към средата!
22. Делата имат като своя страна и вярата. Те изграждат онази цялост, която трябва да се постига непрекъснато.
23. Новата вяра утвърждава щастието на Земята и го свързва с разумното преразпределение на материалните блага, а това пък е възможно чрез преструктуриране на собствеността.
24. Светът на фините енергии е една реалност, която често буди недоумения и съмнения. Поради това, че той остава недостатъчно изучен и спекулациите в тази област са твърде много.
25. Човек е в хармония с външните условия на живот, когато успешно ги възпроизвежда. Тогава те се отнасят към неговата индивидуалност и той чувства силата на общността като своя сила. Когато условията на живот противостоят на човека като чужда сила, той не е в състояние да възпроизвежда живота си в неговата цялост. Тогава той възприема живота като чужд.
26. В началото на третото хилядолетие никаква светеща раса не се забелязва. Процесът на Деградацията става по-ясен и отчетлив. Катаклизмите в различните точки на Планетата изпълват ежедневието на съвременния човек.
27. Работи разумно в общността, за да използваш всички възможности, които тя предлага за твоето развитие!
(Следва)