автор: JACK

На испански заглавието на цикъла, част от който подбрах, означава както цигани (или по-разговорното "цигания"), така и "умилкване"; кому се "умилквам" или по-скоро от чие име опитвам да се извиня не става ясно.

ХVI/0193

Подобно майчин скут люлее
каруцата по своя път...
Под чергите се някой смее,
припомнил родния си кът...
Не помня от кога ме люшка
с неравностите този път...
Под дъжд проливен, или в суша
все търсим родния си кът...

Но този път е тъй безкраен,
безкраен е като света...
А нашият живот нетраен
пътечка е сред вечността...
И може би ще бродим вечно
по всички пътища в света...
Родът ни, вярвам, е обречен
да пропътува вечността...



VIII/0215

Следвах ритъма на пътя
на топло в майчиния скут,
взрян във хоризонта мътен,
догонващ ни със своя студ...

А чергилото отгоре
напомня звездното небе -
пътят звезден е отворен...
...а земните?...
...дали и те?...


ХII/0931

Пред "мойто място", край площада
се нижат хиляди нозе -
подобно време - безпощадно -
човешкият поток тече...
...подобно сухи песъчинки
в часовници от древността
се ронят дребните стотинки -
откъсват миг от вечността...
...и благодарен на Съдбата,
а и на хората добри,
редя молитвата позната:
"Помилуй, Господи!...
Спаси!"...


0577/1014

В тази отчайваща лудница,
понесли копнежа си скътан,
малките мургави блудници
очакват късмет покрай пътя...

Маска на тъпо безстрастие
си слагат през делника сивкав,
скрили мечтата за щастие
с една неприлична усмивка...

Дават на хиляди срещнати
миража на страст мимолетна,
свеждат очите си стреснати,
щом фарове чужди присветнат...

. . . . . . . . .

Малките блудници мургави
преглъщат прахта покрай пътя,
дните край тях са се втурнали,
отнасят копнежа им скътан...