автор: kali

Едно от тайнствата на човешката душа е това дали има безсмъртие.
На всички нас ни се иска някой да ни каже със сигурност с един кратък отговор "да" или "не", но и в двата случая бихме били потресени единият път от удивление, вторият от тъга. Религията ни насочва към идеята за тленността на тялото и към пътищата за постигане на духовно безсмъртие. На въпроси като този, които са вълнували и продължават да вълнуват хората, нашият технически прогрес не дава отговор. Всеки сам търси да открие пътищата до познанието . Но познанието е не само извор на наслада, а по-често се оказва на тъга, разбира се тази мисъл аз просто подкрепям както и други преди мен. В книга на Еклисиаста /една от мъдрите книги на Библията/ е записано: " Краят на една работа е по-добър от началото й.", /гл. 7, ст.8/.
Без да тълкуваме тези слова можем само да кажем, че докато не свърши нещо не можем да знаем неговият изход с точност.
Създателят, ако бъде приет като всемогъща сила, ни е дал живот, който ние не знаем дали да приемем като дар, или наказание. Религията в най-общи граници, независимо дали е християнство, ислям, будизъм или друга се опитва да покаже мястото на човека в света. Смъртта за нас е плашеща, но в религията е представена като път към духовно усъвършенстване и обезсмъртяване. Двете понятия "смърт" и "безсмъртие" са свързани, защото се надяваме, че земното ни съществуване ще ни донесе блаженство на душата след смъртта. Ако създателят ни е направил смъртни по тяло, това може би е начин да ни изпита и да ни насочи към откриване на истинския път чрез живота ни тук на земята. Човек въпреки надеждите, които таи в себе си изпитва и съмнение. Това съмнение ни кара да вървим напред в търсене на смисъла на живота. В нас се борят две начала: духовното и разумното. Духовното начало ни води към размисли свързани със задгробния живот, докато разумното се осланя на действителността на видимия свят.
Може би на земята ще разберем същността на всичко или ще осъзнаем, че това е нашето проклятие. Всичко това остава загадка за нас. На разума му е невъзможно да приеме живот отвъд този и непрестанната борба между него и духа се опитва да роди конкретен отговор. Ако дадем пример с християнството там връзката между човека и Бога е била много здрава, човекът е направен по образ и подобие на Бога. Но след това Адам и Ева, изкушени от Лукавия, извършват грехопадението и тази връзка отслабва, но не се губи. Оттам мисията на Исус Христос е да спаси душите ни и ако следваме неговите повели, ще получим вечно блаженство на душата. Може би мисията ни на земята е да възстановим тази връзка и да се опитаме да избегнем хитрините на Лукавия. Исляма също ни разкрива, че ако не се придържа човек към "правата" вяра го очакват мъки след смъртта. В много отношения доктрините на християнството и исляма имат допирни точки, все пак исляма възниква след християнската религия.
При будизма, разбира се без претенции да изложа доктрините на тези религии, а само да дам бегли примери, се явява идеята за избавление от страданието. Според тази религия душата се преражда и всеки път нейната карма я връща на земята. Целта е да се освободи душата от този кръговрат и да се достигне до блаженото просветление- нирвана. Така, когато Буда Шакйамуни получава просветление под дървото Бодхи, той разкрива причините на страданието в Четирите благородни истини и начините то да бъде прекратено, следвайки Осемстепенния път.
Всяка религия дава обяснение и казва, че в нея се крие истината за смисъла на всичко. Дори атеистът, който отрича религията като възможен начин за достигане до истината, вярва в нещо. Надеждата е заложена в човека. Ние сами казваме, че не знаем, когато губим нещо какво ще спечелим.
Много се е изписало и казало всички науки се опитват в някаква степен да обяснят живота дали с материята или духа, изводът е, че сами решаваме кое да следваме- разума или душата. Може да спорим и да изразяваме хипотези, но както никой не е намерил разрешение дотук, така и нашите повторения биха били едно предположение. Защото кой знае какво има отвъд...или дали изобщо има такова нещо...
Иска ни се да вярваме, че не сме създадени като механически същества, а имаме мисия, която трябва да ни приближи към духовното начало независимо дали го наричаме Бог или нирвана.
Ще продължаваме да търсим пътищата, по които са минали отдавна други преди нас, но може би нейде край пътя ще видим онази малка, незабелязана истина, която е била подмината от другите...