Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: fripiashop
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13942

Онлайн са:
Анонимни: 398
ХуЛитери: 0
Всичко: 398

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛоквички от самота
раздел: Други ...
автор: El_diva

Дъждът е тихичък. Заспал е. Той е също като теб и мен. Остарява, падайки в земята.Дава сили на утрешния ден.
Дъждът е щастие, но и умора. В позлата къпе есенните дни. В мъгливи преспи обвива самотата на дните, уморени от лъжи. В дъжда те виждам, спомен далечен. През неговите меки завеси съзерцавам черните ти очи. Те искрят с порива на свободата. Блестят. Твоите красиви огнени очи. Притихвам, за да не усетиш как те гледам. Скривам се зад дъждовните реки. Опитвам се да не се разплача, че не мога да те имам. Дъждът отмива ме в локвички от самота. Ти си целият облян от свободата си. Препускаш през живота си - не можеш просто да вървиш. За теб съм само може би една ненужна пречка. Не знам. Иска ми се да се лъжа, но уви. Дъждът ме отмива в образа на разкривено огледало. Там се усмихвам и раздувам като шут. Черните ти очи са кристално сънени. Блестят полирани от желанието ти за свобода. После се усмихвам и дим да ме няма. Защото ти започваш да усещаш присъствието ми и протягаш ръце към мен. Може би и ти си толкова самотен. Дъждът вдъхновява ли те да се облечеш в наметало от воден сатен? Искам да съм булка. В дъжда. Сред водата на неспиращия живот. Искам да стоя невидима около теб. Да те докосвам нежно, да се крия, когато и ти ме искаш. Да въздишам заедно с теб. Очите ти приспиват егоистичната ми природа. Дъждът отмива ме с потоци успокоение.

Така сме само двамата - Аз и дъждът с кристално черните очи. Никой не може да ни раздели.

Стига само да не спира да вали.


Публикувано от mmm на 07.05.2004 @ 00:10:57 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   El_diva

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.10.2021 год. / 03:08:01 часа

добави твой текст
"Локвички от самота" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Локвички от самота
от mmm (mmm@hulite.net) на 07.05.2004 @ 00:15:17
(Профил | Изпрати бележка) http://martin.mitov.org
Хм, това си е за Поезия :)


Re: Локвички от самота
от Min4o (min4o@all.bg) на 07.05.2004 @ 13:38:04
(Профил | Изпрати бележка)
la diva es viva... maravilloso...