автор: rajsun

))))Моля за усмихнато разбиране.
Песничката е писана 1970, специално за драматичното амплоа на моя състудент, съквартирант и приятел Йордан Дачев - Мустака)))

* * *

Това е. Това остана.
Как да не бъда весел?
Мене крушката на тавана
ме чака да се обеся.

Сърди се, че я цапам,
душата, че става лоша.
А всяка сутрин цветята
питат жив ли съм още.

За любов пееш? Чи ба!
Мене месецът ми се гъзи!
Ако не съм го ощипал,
не е за друго - от мързел.

Това е. Това остана.
Довиждане! Както искаш!
Мене ме чака тавана.
Дано да не ми е ниско.