автор: El_diva

Лодки в душата ми
плуват нанякъде
все по-силно и
силно звънят.

Жадните пристани
очакват сълзите ми
да дойдат и да сложат
край на мира.

Войнствени залези
палят пожарите
на кървава страст
през нощта.

Сините утрини
събуждат в сърцето ми
копнеж по лодки
без силни весла.

Където искам
там ще отида
стига вятърът и той
да пътува натам.

Напукани устни
шепнат молитви
пред параклиси тихи
с тъжна съдба.

Лодките тръгват,
изчезват в мрака,
бавно потъват
в синия здрач.

Аз съм там някъде,
с лодка в душата ми,
с попътен вятър.
И без весла!!!