автор: Mojsei

22.При лечението на пациентите си Лазарев диагностицира болестта и започва да я изучава - какви са й причините, какво е мястото й в живота на нейния носител, след което започва да я лекува
Аз откривам изворите на невинността при всеки отделен случай и като правило, стигам до границата на кармичната зона, в чийто предели оставям моя събеседник да се пребори със себе си. Терапевтите са единодушни, че духовното развитие е ключ за лечение на всички заболявания, което потвърждава позицията, че развитието на социалността е първопричината за постигането на тази цел.

23.Системата си за лечение Лазарев свежда до "поведение, етични принципи, здраве, формата на деформация на структурите, лечение" (с.19).Той достига и до задачата да променя мирогледа на пациентите си. Но как се променя мироглед? А посочената система веднага повдига множество въпроси и не е трудно да претърпи преструктуриране. Според мен, изследването трябва да започва от това как индивидът възпроизвежда мястото си в обществото и във връзка с него, как възпроизвежда индивидуалността си. Всичко това може да стане чрез проследяване на процеса между следните структури: състояние на индивидуалността от гледна точка на способностите, система на дейност и поведение, степен на субективиране на общността. Този процес посочвам в най-общ вид, но възможността да му се влияе, да се променя дава шансовете да се достигне и до промени в мирогледната ориентация.
Значимостта на генетичната връзка между родителите и децата за развитието на последните, се признава от всички. Но това е факт, който трябва да бъде овладян социално, а това означава, че за всяка жена в периода на бременността трябва да са осигурени нормални условия, които сега ни изглеждат като "специални", а също така и децата до седем годишна възраст да бъдат поставени да живеят при нормални условия. Постигането на тези неща предполага самото общество да се преструктурира.

24.Има две крайности, за които човекът си остава неподготвен - дълбоката тъга и голямата радост. А на тази особеност обръщат внимание още древните ни предшественици. Източник на най-дълбока скръб е смъртта на близък човек. Не са редки случаите, когато една смърт повлича след себе си и друга. Предпазването от ударите на мъката може да изглежда дори безнравствено, но запазването на живота е мярата за оценка на такава ситуация. А има ли по-голяма радост от любовта? Но колко често първата любов се прекършва под натиска на различни обстоятелства? Тогава става ужасната трансформация на любовта, която се носи от хората като проклятие, както правилно отбелязва Лазарев(с.21). И в двата случая се стига до възникването на тежки кармични зони по линията на възникване на вината. Лечението е изключително деликатно, но въпросът е до разработването и усвояването на техники, както за посрещане на ударите на смъртта, в това числи и недопускане на умъртвяване на възникналата любов. Именно сложността на въпроса ме кара да отбележа, че при съвременния живот ориентирането към някоя от съществуващите поведенчески системи се превръща в необходимост, а системните занимания за усъвършенстване дават отговор на въпроса, макар че съществуват и специални техники за възпиране на потока на вината, без това да ни прави егоисти. Когато смъртта е нормален изход на пълноценно проведен живот, в душите на близките тя изгрява с ореола на божествеността. В любовта отговорността е персонална и всяко външно вмешателство се превръща в източник на непреодолима вина, а тя става източник за възникване на кармична зона.

25.Когато се говори за карма, най-често нейното действие се свързва с изплащане на греховете на предшествениците. Като факт такова нещо съществува, но обясняването на това положение в специалната литература, в духа на Лазарев, не ме удовлетворява. Според него, постъпките на предшествениците се връщат върху техните наследници чрез полевите структури и програми. Според мен, обременяването на психиката на децата с проблемите или преживяванията на възрастните, в това число и в тяхната младост, е причина по-късно да се възпроизевждат ситуации, близки или родствени с тези, преживяни вече от възрастните.

26.Прави впечатление, че Лазарев, в процеса на практиката си, установява, че обидата му пречи да си върши работата и по интересен начин разказва как се е справил с този проблем. Дори и да не си психотерапевт, а да овладяваш някаква поведенческа програма, едно от първите неща, което трябва да се направи е свързано с освобождаването от негативната емоционалност, което става лесно, когато си позитивно ориентиран. А това е процедура, която те прави недостъпен за обидата. Тук трябва да се обясни и обратния удар на злобата, когато не успява да достигне до своето предназначение, а и когато достига. Това явление аз наричам саморефлективност на негативността.
Възприетото разбиране за това какво е кармата, не ни дава право да говорим за "чиста карма"(с.24).Така всичко се превръща в карма.

27.Подтискането на емоциите, най-често от страна на съпругите, води до прекъсване на диалога в семейството, а след това и на емоционалния обмен, което е разстройване и ликвидиране на съпреживяването. С това се утвърждава сферата на несъвместимостта между съпрузите, минава се през бурните сцени, за да се стигне и до апатията и обособяването на различни центрове в едно семейство, което води в блатото на безнравствеността.

28.Като нещо, разбиращо се от само себе си, Лазарев говори за изследване на биопилета, в които открива програми за пожелаване на дло. Според мен, такива твърдения изискват обяснение, а докато няма такова, аз ги приемам за неправомерни(с.25).

29. Известна е максимата да не се отвръща на насилието с насилие. В областта на манипулацията насилието се прилага именно с такава цел - да те накарат да отвърнеш със същото.Лазарев описва най-общо как се е отказал да отвърне на насилието с насилие (с.27), а въпросът е друг- как да изградиш способност да понасяш насилието, което не те пита дали го искаш и съгласен ли си…да ти го приложат. Тук на помощ идват високите нравствени качества! А нещата се обясняват чрез клипа на Чарли Чаплин, в който се показва как трима го травматизират, докато почне да се държи като тях, след което те приемат позата на възпитани, за да то злепоставят, но чрез собственото му, провокирано поведение.

30. Днес получих писмо от участник на Интернет, с псевдоним Primavera, в което се поставя въпроса да се разкрият двете страни на времето, в което живеем. За целта написах следния отговор:

Поздрав от Mojsei до Primavera


Посвети се на човечеството, за да развиеш себе си! Но как е възможно без собственост да съживиш времето, което те погребва със своята безсмисленост. А времето за българина не тече, защото часовникът на живота е нещо по различно от астронмическия часовник. Изминалите години до обявената Промяна бяха умъртвени, за да се реши бъдещето на света като глобализиращ се и на новопоявилата се аристокрация. А астрономическото време отбелязва биологическото съществуване на индивидите - ставане, ядене, работа, пазар и пак спане и ставане, за да се отиде на работа, за да се изкарат пари за ядене, защото утре ще трябва да се стане пак в 5,30, за да не се закъснее за работа. Животът, превърнат в работно време е изпълнен с безсмислието на нищото или по-точно - на смъртта. И така, в настоящето вилнее смъртта, миналото бе откраднато за бъдещено на глобализацията, а бялото поле на миналото ще остане за домашно на бъдещите историци.
Сенека съветва Луцилий да прави това, което пише, а аз пиша това, което правя и така възраждам миналото в настоящето, което оставям като завещание и на бъдещите поколения. Така аз съм господар на днешния ден, а с това и на живота си. Затова, като господар на времето, аз владея света и спокойно казвам на Primavera, а чрез него и на всички останли:
-Хей, вие! Спомнете си младостта! Какво правехте тогава? Създавахте и чакахте бъдещето…Но то дойде…Сега чакате Европа? Защо не си отворите очите, за да видите, че този свят е същият, който вие създадохте?! А щом е така, защо не си го вземете чрез собствеността, която създадохте, за да си върнете и спомените като пълноценни, а чрез тях ще съживите днешния ден, а в него ще припламне и бъдещето.

31.Чуден човек е Павлина Тонева…Поетеса! Всичките й творби са пропити от спомена за първата й любов- той войник, хорски сплетни…раздяла…Широко разпространена история. Преди една година, във връзка с публикуването на първата й стихосбирка, и аз издадох една стихосбирка, посветена на нея със заглавие "Павлина Тонева". Присъствах на предствавянето на книгата й пред пернишката общественост. Прочетох едно есе за поезията на Павлина. Запознах се със съпруга й - от онези хора, които онемяват от връхлетялите ги вече събития. От няколко месеца него вече го няма - почина. Павлина подготвя нова книга и ме потърси, за да я редактирам. Имам възможността да сравнявам двата текста, а чрез тях и сложното преживяване на тази жена. С мисълта за първата си любов, първата й книга дишаше чрез съпружеската й любов, без да го съзнава самата тя. Втората й книга е опит да съвмести двете си любови, обръщайки се към родовата памет и към народното творчество. Тя е на пределна възраст, а душата й диша чрез жаждата на несподелената любов.Някои проблеми получават своето решение само чрез смъртта.

32.Прошката и молитвата са синоним на саморефлектираща невинност, с което става възможно да се обясни мощното им въздействие, когато се прилагат правилно.Това не са формално казани думи, а думи, подготвени чрез съответната процедура на пост и мълчание.

33.Преживяването на съществуването чрез озарението на индивидуалността, в резултат на постигнатата нейна цялостна изграденост, аз наричам "бог".

34.Негативната емоционалност, убиваща любовта и водеща до прекомерен разход на енергия при другия човек, успешно може да се разбере и като вампиризъм, макар, че тези термини не са подходящи за използване.