автор: petinka

Луната от небето ме поглежда-
усмихната,и бяла,и добра.
Тя винаги е носила надежда
за утрото след нощната тъма.


А то ще бъде с цвят на песен,
излитнала от покрива висок,
зареяла се между облакът несресан
и спряла се над палав водоскок.


Обичайте луната,хора мили,
светило звездно в тъмното небе.
Красива е,когато я поглеждаме
и влюбени държим се за ръце.


Тя вихъра в сърцата ни обръща
и прави ни ту лоши,ту добри,
но ние винаги доказваме пред нея
човешкото,което в гърдите ни тупти.