автор: fugitive

Глава 1
=====
Вратата на бардака, представящ се официално за хотел Пег, се отвори и оттам със залитане излезе Стоматологът. На ръката му висеше някаква проскубана компаньонка, която упорито се опитваше да пъхне ръка в панталона му.
На покрива на близкия блок Юлиян се взря през оптичния мерник и бавно започна да обира спусъка, дишайки бавно и дълбоко.
Стоматологът спря, за да изтръска компаньонката от ръката си. На бялата му риза цъфна кървава дупка, а миг по-късно втори куршум отнесе част от черепа му и буквално направи мозъка му на пихтия. Пред смаяните погледи на телохранителите си Стоматологът се свлече до аудито бездиханен.
За миг всички на паркинга застинаха в потрес. Първа се окопити опръсканата с кръвта и мозъка на Стоматолога компаньонка и писна пронизително. Гардовете, които се взираха тъпо в растящата червена локва в средата на която лежеше вече бившият им шеф, извадиха оръжията си и се заоглеждаха.
Писъците и суматохата привлякоха вниманието на минувачите и се събра тълпа зяпачи(1), които масово звъняха по мобилните си телефони и пращаха есемеси.
Юлиян не остана да се наслади на гледката - скоро щяха да блокират района и измъкването да стане сложно. Той се промъкна през капандурата на покрива и безшумно слезе по стълбите.
Крадената кола беше паркирана на уличката до разрушената къща зад блока и той със спокойна крачка се отправи натам, небрежно размахвайки калъфа с пушката.
Вятърът шумолеше в листата на тополите и вдигаше облаци прахоляк от строежа на търговския център от другата страна на булеварда.
През прохода между хотела и блока вече долиташе воят на полицейските сирени и проблясваха сините лампи. Юлиян си погледна часовника - отне им по-малко от 10 минути да дойдат, но в крайна сметка участъкът беше на две преки от площада.
Скоро щяха да пристигнат и репортерите.
Юлиян се подсмихна и си заподсвирква през зъби - утре "Снощен Труп" щеше да изтипоса снимка на трупа на първата си страница, Кольо Бърбореков щеше да се пъне да направи поредното разкритие в сутрешното си предаване, а главният редактор на "Смут", Гошо Гошев, щеше да измисли някоя покъртителна история за скъпия покойник. Онзи смешник Майкъл Блумфилд щеше да поразмърда размътения си от алкохола мозък и да напише поредния материал за "бедната балканска страна", който от своя страна щеше да провокира партньорска проверка(2) от ЕС в сферата на борбата с престъпността и правосъдието.
Хах! Правосъдие! Юлиян плю презрително на тротоара и отключи колата. С мръсна газ и скърцане на ремъци потегли по Розова Долина, по локалното платно до кръстовището с НДК и зави надясно по Канала. На Синьото Кафе зави по Драган Цанков и започна да търси място къде да се отърве от колата. Най-добре беше да я зареже някъде в Ловния Парк и да я запали.
Час по-късно Юлиян вече отключваше входната врата на блока си. Още от стълбищната площадка на долния етаж чу истеричния звън на телефона в коридора. Погледна си часовника - по това време на нощта можеше да му звъни само Габриела.
- Юлияне, къде беше? Цял ден ти звъня - мобилният ти изключен, в бара не знаят къде си, у вас те няма никакъв!
- Коте, сори, бях извън града, нямах обхват...
- Не на мене тия! Пак си бил с някоя пачавра! Напоследък много често взе да ти се случва така да ми изчезваш.
- Габи, мила, аз...
- ...Да, имал си работа! - гласът на Габриела достигна болезнени висоти и Юлиян дръпна слушалката от ухото си.
В такива моменти се чудеше дали да не я зареже, но от друга страна връзката му с нея го уреждаше идеално. Вярно, малко беше празноглава (като всички блондинки), леко истерична (като повечето жени), доста ревнива (като част от хората), но за сметка на това пък сексът беше жесток, което рядко се случва. Понякога Юлиян искрено се чудеше откъде ги е научила тия номера...
Освен това не припираше да се женят, не повдигаше въпроса за деца и имаше работа и собствено жилище, което го уреждаше прекрасно.
- Знаеш колко мразя да не знам къде си и да изчезнеш, без да се обадиш. Имах такива хубави планове за нас тази вечер... Знаеш ли, открили са страхотен ресторант в онзи новия хотел под резиденция Бояна.
Юлиян пусна телефона на високоговорител и отиде да си напълни ваната. - Нямаше нищо по-хубаво от релаксираща вана с балончета след убийство... Пък и по-лесно се отмиваше барута от ръцете.
- Юлияне! Слушаш ли ме изобщо?
- Да, мила, нов ресторант... Ще те заведа утре вечер.
- Какво е това шуртене? Да не си я довел у вас?
- Не, бонбонче, сам съм... Е, и Луцифер е тук. - Юлиян подритна леко черния котарак, който се търкаше като пощурял в глезените му и мъркаше като тракторче.
- Какво шурти тогава?
- Ваната, мила! Пуснах водата да се пълни.
- Стига си ме милосвал! Като ми говориш с тоя тон знам, че нещо си виновен... - Габриела пак извиси глас. - Защо не ми се обади поне да ми кажеш, че заминаваш? Аз се притесних... Слушай, ще взема да запаля колата и да дойда при теб. И без това не ми се спи.
Юлиян завъртя очи с досада - само Габриела му липсваше в цялата лудница. Трябваше да я разкара и то веднага.
- Слушай, скъпа, имах тежък ден и съм малко уморен, а ти си на работа утре и трябва да си свежа. Хайде утре вечер ще те заведа в онзи ресторант и ще го обсъдим. Лека нощ сега, че ваната прелива.
Юлиян прекъсна връзката и за всеки случай извади кабела от розетката. Пусна тихичко новия албум на Fun Lovin' Criminals на уредбата в хола и остави вратата отворена, за да се чува. После отиде в кухнята, сипа си чаша бяло вино, сви си един джойнт, запали го и отиде в банята. Луцифер вървеше по петите му, но на прага на банята спря и започна да гледа подозрително.
Юлиян отпи от виното, облегна се на мивката и се погледна в огледалото. Изглеждаше доста скапан и блед, освен това беше и брадясал, защото сутринта нямаше време да се бръсне. Беше и ужасно напрегнат - напоследък поръчките бяха зачестили доста и обикновено нямаше много време за подготовка и добро планиране. Като добър професионалист, Юлиян обичаше да действа внимателно и да си изпипва нещата и досега това неведнъж го беше спасявало от неприятности с полицията. В последните няколко месеца, обаче, имаше задача през 3-4 седмици и това, макар и да пълнеше банковата му сметка в Швейцария, му опъваше нервите до крайност. Отгоре на всичкото и Габриела напоследък беше започнала да става леко досадна и истерична.
Юлиян си дръпна от джойнта, отпи от виното, загледа се в отражението си и се замисли за Габриела. За пореден път се зачуди дали да не си хване някоя по-сговорчива жена. Шансовете му за успех никак не бяха лоши - беше навършил 37 преди два месеца, но изглеждаше с поне 5 години по-млад. Редовното ходене на фитнес и неделните спортни занимания му помагаха да поддържа страхотна фигура. Малко налудничавият му син поглед привличаше жените - някои му казваха, че приличал на Мики Рурк като млад, но всъщност нямаше нищо такова. Имаше стил и пари, чувство за хумор и мистериозност и това носеше допълнителни точки.
Бог му беше свидетел, че истериите и ревностите на Габриела не бяха съвсем безпочвени, но все пак никога досега не го беше хващала, а и бяха все несериозни забежки.
Юлиян въздъхна, допуши джойнта и отиде да си сипе още вино. После се съблече и се накисна във ваната.
Сашко Свирепото бавно отвори очи. Пак беше заспал пред компютъра и клавиатурата се беше отпечатала на дясната му буза.
Разтривайки очи, влезе в сайта на агенция Фокус да види последните новини.
"Поредно разчистване на сметки остави още един труп" пишеше най-отгоре с тлъсти червени букви. Свирепото се разтрепери от вълнение и възбуда и зачете надолу.
Не беше политикът Орлов, нито Паркета или Контето. Свирепото погледна на сайта за залози, които поддържаше - все пак в класацията след Орлов и онези двамата се нареждаше Стоматологът.
Свирепото прочете материала още веднъж и набра номера на агенция Paradise.
- Туристическа агенция Paradise - каза секретарката.
- Здрасти, Сашо съм.
- А, шефе, сега ви прехвърлям.
- Ало - изсумтя оперативният мениджър Николай.
- Ники, чу ли за новото убийство снощи?
- Да, шефе, чух. Пратих екипи на мястото. До обяд ще имаме снимки и подробности какво е ял за последно Стоматолога. Звъннах и на дизайнерката да подготви новите брошури.
- Добре, хубаво.
- След обяд като си идат ченгетата, пращам екскурзоводите да се подготвят на място.
- Може би ще трябва и нещо по-специално да измислим за туристите - каза Свирепото. - Това с последния обяд на Салфетката беше хубава идея, но не можем навсякъде манджи да им пробутваме.
- Прав си, шефе.
- А и какво ще правим ако се окаже, че Стоматологът не е ял нищо?
- Ами, шефе - изхили се Николай. - То май така и ще излезе. Според персонала на хотела, се бил усамотил с някаква компаньонка в една от стаите и поръчал само един флакон сметана.
- Добре, намерете компаньонката и вижте дали не можем да я вземем на трудов договор при нас. Туристите ще са доволни. А и разберете каква е била сметаната.
- Ааа, шефе, не знам дали е много добра идея.
- Защо, бе?!
- Ами, първо - доста семейства с малки деца идват на нашите обиколки по лобните места и второ може и да не можем да й плащаме заплатата.
- Хм, това за семействата е така, но я си помисли как ще ни се радват футболните запалянковци и английските пенсионери с виаграта. А що се отнася до плащането - който иска да ползва компаньонката, ще си й плаща сам по тарифата.
- Добре, шефе, ще видя какво мога да направя по въпроса.
- ОК, айде чао, че пак ще ми викат, че съм закъснял за работа.
- Дочуване, шефе!
Свирепото се затътри до стола и облече вчерашните дрехи, понеже нямаше време да търси чисти. Освен това снощи не беше сменил водата на чорапите, които беше накиснал миналата сряда и до следващата седмица му оставаше само един чист чифт.
В асансьора на път за офиса Свирепото се засече с Габриела и сърцето му се разтуптя от вълнение. Тя го изгледа някак си отгоре и му се усмихна със служебна усмивка, докато Свирепото й отвръщаше с глупаво изражение и още по-глупава усмивка.
Още на първото му интервю за работа, той се влюби в нея така, както само един цъкач може да се влюби в жена от плът и кръв - с леко объркване и безнадеждна страст. Сашко знаеше, че няма никакъв шанс с Габриела (и с която и да е друга жена, в интерес на истината), но това не му пречеше да я сънува всяка седмица и да пере чаршафите на следващия ден.
Докато се влачеше бавно по коридора към стаята си, Свирепото си спомни безумно тъпата ситуация, в която изпадна една вечер когато реши да я проследи след работа до бара на ул. Аксаков(3), който в последствие се оказа на приятеля й.
Цяла вечер седя и пи водка, понеже не се сети друго какво да си поръча докато събере смелост да отиде при нея и да я черпи едно питие. Накрая, вече доста пиян, Сашко се заклатушка към бара и седна до нея. Тя го погледна учудено, после се сети, че го е виждала из офиса и му кимна бегло. Окрилен от успеха си, Сашко си поръча още една водка и махна на бармана да сипе едно
и на Габриела. Барманът се подсмихна и забърка някакъв коктейл, остави го пред Габриела и й зашепна нещо в ухото. Тя му кимна и се засмя. След малко отнякъде се появи един засукан тип, който малко приличаше на Мики Рурк като млад, и я прегърна през кръста, а две минути по-късно барманът и още някакъв бияч носеха Свирепото нагоре по стълбите.
- Пич, това е мацката на шефа. По-добре не припарвай повече тук. - каза му барманът докато го пускаше на паважа.
Свирепото се изчерви от унизителния спомен и прокара картата си за достъп през електронната ключалка.
В отдела по компютри и комуникации цареше весело оживление. Колегите на Свирепото обсъждаха снощното убийство и пресмятаха колко ще спечелят от залозите.
- Ау, копеле, видя ли какво стана? - провикна се FTPДемона. - И тоя изрод го очистиха. Баси якото!
- Мда. - измърмори Свирепото и се зазяпа в снимката на Габриела, която беше направил тайно с телефона си в кафето и си я беше сложил на десктопа.
- Ааа, баси пича е тоя дето го е направил! - изхили се Пешко Пръстите. - Направо железен, все едно в Кънтър - как го е издебнал и го е очистил.
- Да, човече! - изсумтя одобрително Барабанов и наду Вагнер.
- Барабанов, спри го тоя Вагнер! - кресна Свирепото. - Пусни ми нещо по-лирично.
- Ааа, да не би да си видял пак оная секси мацка от HR отдела в асансьора? - ехидно попита FTPДемона.
Свирепото нищо не каза, но се замисли сериозно над думите на колегите си. В крайна сметка май излизаше, че тези дето трепят мутрите са герои. Щом закоравели играчи на Кънтър като колегите му се възхищават от такива типове, сто процента и жените им се кефят. Освен това мацките си падат по герои. Ами да! Ето на и Спайдърмен - пълен залухар, обаче като стана герой и мадамата се влюби в него. Свирепото се ухили диво. Може би просто трябваше да убие някоя мутра и той щеше да стане герой и най-после някоя жена ще му пусне и на него.
Юлиян се събуди свеж и отпочинал. Ваната, виното и джойнта снощи му бяха отпуснали нервите и той спа като бебе. Стана и излезе на терасата, протягайки се с прозевки.
- Добро утро, Юлиянчо!
Той се сепна и посегна към хавлията просната на простора.
- Как си, моето момче?
- Добро утро, лельо Данче!
Съседката леля Данче обичаше да си пие кафето на терасата когато времето е хубаво и често се случваше да изненада Юлиян докато той се размотава полугол из апартамента и по терасата. Веднъж дори стана още по-неловко, защото го изненада докато се беше награбил с Габриела на шезлонга.
- Добре съм, добре съм.
- Как върви животът? Няма ли скоро да се ожениш за онова хубавото русото момиче?
- Ами, лельо Данче...
- А как са вашите? Добре ли са?
- Да, онзи ден се чух по телефона с тях - добре са.
- А, хубаво, хубаво! Предай много поздрави на майка ти специално като я чуеш пак.
- Непременно, лельо Данче.
Юлиян побърза да се прибере преди леля Данче да го подложи на кръстосан разпит или да започне да му разправя за новия сериал, който гледа.
Пусна телевизора - както можеше да се очаква, Бърбореков беше изпаднал в тотален амок и с доза наслада развиваше теории за снощното убийство. В студиото, доста смутен и видимо недоспал, беше и министърът на вътрешните работи Петко Червенобузков.
"Полицията работи по няколко версии и аз обещавам, че ще направим всичко възможно да разкрием извършителя и поръчителя на този брутален акт на насилие", каза министърът. Юлиян се подсмихна. "Ще разкрият дръжки" - помисли си той и зареди кафе машината.
Луцифер ходеше след него и с пронизително мяукане си просеше закуската. Юлиян инспектира хладилника - освен храната на котарака и полупразната бутилка вино от снощи, вътре имаше половин кофичка кисело мляко, почти цяло шише вече прокиснало прясно мляко и бучка вмирисано сирене. Май трябваше да се ходи до Метро на пазар.
Поради липса на друго, Юлиян забърка последните остатъци от плодовото мюсли с киселото мляко и го изяде докато си проверяваше наличностите в банковата сметка. Банковият превод беше пристигнал от сметката на Каймановите Острови и Юлиян го прехвърли в швейцарската си сметка като за всеки случай го прекара през Сейшелите. Финансовото разузнаване да го духа!
Юлиян погледна часовника и звънна на Габриела, но тя била в среща. "Или се е покрила в знак на протест", помисли си той и нахвърля набързо шопинг лист за Метро. Докато пак инспектираше хладилника и фризера, мобилният му телефон иззвъня - беше съотборникът му Звяра.
- К'во праиш, копеле - изръмжа с радио баритона си Звярът.
- Списък с покупки. Ти не си ли в предаване?
- Съм, ама пуснах малко реклами.
- Аха. Сподели какво те измъчва, копеле!
- Абе, мен, довечера ще се събираме с отбора да обсъждаме стратегията за мача в събота. Трябва и ти да дойдеш - отдавна не си се мяркал.
- Добре, пич, ще дойда. На обичайното място, нали?
- Ахам.
- Не може ли при мен, баси? Тези сбирки в Смърфис(4) ми вредят на имиджа на заведението.
- Сори, копеле! Аз нямам нищо против твоя бар, ама знаеш, че другите на практика живеят в Смърфис и с топ не можеш да ги мръднеш.
- ОК, айде ще се видим.
- Чао, копеле!
Юлиян намъкна комбати, тениска и слънчеви очила, нахлузи си бейзболната шапка, взе си портфейла, телефона и ключовете, пусна алармата и отиде на пазар в Метро.
---------------------------------------
(1)Зяпачи, кибици или просто ги наречи фенове - това беше една от най-древните социални прояви на човешкия интелект, предимно подхранван със зрелища, хляб, а според случая, и с пасти.
(2)Проверките зачестиха след като комисарите се убедиха, че в страната е много евтино, храната е вкусна, а жените приказни. Някои от тях дори си закупиха апартаменти на Слънчев бряг.
(3)Бар Vertigo се намираше в подземията на Аксаков 13, където някога на тавана се помещаваше първото и последно рок радио в София - бившо свърталище на Звяра.
(4)Любимата кръчма за киснене на всички англоезични експати, популярна със синьо-зелената си бира и постоянното стълпотворение от чужди шпиони и западни агенти.