автор: ben

Поредната прочетена книга,
с овехтели и протъркани корици.
„Искаш ли да останем приятели?"
пише на последните й страници.

Разлиствам я и търся пропуска -
неочакван бе този завършек.
Къде съм проспала развръзката,
къде е допусната грешка.

Да почна ли пак отначалото
да се върна на страница първа.
Аз ли не виждам скрити послания
или просто няма такива.

Не, не искам назад да се връщам -
ще се повтарят всички събития.
и колкото и да я разгръщам
края ще бъде все същия.

Все същи ще бъдат героите -
изстрадали що има за страдане.
Познати ще им бъдат и думите
и нищичко ново за казване.

Тя пак ще обича безумно,
тъй както във всичките приказки.
А той - раздвоен до последно
и само лъжите му ще бъдат истински.

Уж беше любовен роман, а превърна се
във жалка трагедо-комедия.
Не я искам вече - вземи си я!
Това не е и не ще бъде истина.

Така и не разбрах - ти кажи ми,
ако наистина си писал искрено:
от пепелта на мъртви надежди
може ли да се гради приятелство?