автор: dany_bany

Потънала във пепелта от рози
израстваш пак... и пак,
не виждаш че светът залязва,
луната е последна...

И аз съм там...при извора,
скрит от сянката те гледам,
къпеща плътта...разголена,
невинна като цвете.

Самата ти си нестинарка,
с душа по млада и от незабравка,
в жаравата откриваш вдъхновение...
за мен...нощта е шепот.

Шепот е и твоят танц в нощта,
и смехът ти чувам в себе си,
така далечен, но много близо,
...той е в мен...

И ти си в мен, погълнал съм те...
с поглед...обгърнал с длани,
косите гъделичкат сърцето ми,
а то те гали...

Сърцето ми е с твоето преплетено,
единно цяло, на две сделено,
и кръвта ми в тебе влива се,
във вените пулсирам.

Не се страхувай да се слееш с мен?