Зациклих , бе ! Да му се невиди ! Ебати . Дърпам я оная кривата за хитона, Талия де , ама тя се опнала на масата , гризе агнешко , налива се вино пукницата ниедна и не и трепва . Тъпа крава ! И това ми било муза на комедията ! Седя и го гледам тоя пусти бял лист и пред мене мига онази черната , чертата . А след първото изречение трия .... Бре ! Чудо !
Фъркат ми разни щуротевини през мозъчната кора , ама много тъжни бееееееее, депресивни ... То пък хич не стават за пред хора . И пак тежко въздишам ....
Чета го оня шемет , новия , Глигор ... Абе то със сълзи се смея . Шефа като минава се чудя къде да се свия , че да не ми види ухилената физиономия . Ще вземе да си помисли , че ми е висока заплатата и после , освен в Добролево да ходя друго не мога да направя .... Що пък не ?! Нали и аз мога да пиша . Ще си създам мое си село . Ей го на !
"Брех , кравата ни се уцъкли ! Ебаси ! У Лошодесно не беха виждали такава чудесия . От как я пуснахме на бика от съседното село , повехна нашта Винетка .Ебаси ! Мучи , мучи , по цел ден на разгонено мучи ... Сън ме не хваща . Викам си , отиде ни хайванчето . Ебаси !Обелила ги ония ми ти големи очи , напълнявила ги със сълзи , все към оградата гледа . Викам на мъжо ми :
- Напръй нещо , бре ! Винетка болна легна , ти го довлачи тоя пърч . Ебаси !
А той ми се хили насреща и ми вика :
- Ще и мине , ще и мине , на тебе как ти мина ? Ебаси !
Ей вервайте ми полудех ! Като викаше на времето мама , да не се женя за по - дрът от мене , аз като Винетка от любов линеех . Ебаси !Тя ми казваше "Нидей , маме , на тебе най - много като ти се иска , той нема да може " , аз и се блещех , пък сега .... Ееееееееех , на времето топа му по цяла нощ гърмеше , пък сега през петнайсе минути прикапва .Ебаси ! Проблеми с простата имал .... " Ебаси ! Ебаси ! Ебаси !
Айде пак бяло петно ! ... И да го нямаше то е ясно , че , като оня замотания не мога да го докарам .
Бях се замаяла по Папарака . То четях ги тия стихове , то хълцах , подсмърчах ... Все в кърви се обливаше това момче , все разпнат на кръста... Чудя се как анемия не прихвана . Пък то все по чувствата стреля , а очи прекрасни , гальовни среща . Все за НЕЯ , за единствената говори . Брей не му увря главата на тоя разбойник ! Не се спря след хубави жени да тича ))
- Те са неверни , бе Папараче . Гледат те хубаво , лъжат още по - хубаво ...
Много му съчувствам и много се тревожа за неговото душевно равновесие , ама то пък талант без страдания няма .Все си представях , че някой стих е писан за мен , ама нейсе ... Мъж ! Знаеш ли коя му е музата в момента и дали е една ... Спрях сополите със замах . Иначе пък романтик , рядкост ... Сега пак го чета , ама тайно да не разбира и коментари не пускам , че то от много приказки файда йок ....
В ноща пристъпвам по хладната трева
А пътят ми огрян е в свещи
В очите ти лъжовни аз да изгоря
Но да не свършват наште грешни срещи
Разпъната на кръст в твоето легло
Лежа , скимтя и примките разпъвам
Тече кръвта по моята ръка
Но тялото ми тръпне от наслада
Край на този поетичен напън ... Обхвана ме поетично безсилие . На това му се казва , наистина критично положение . Недостиг на вдъхновение . Скъса ми се дигата на емоциите , а водолаза се удави в буйните води . Бедствие ... При това звучи садо - мазохистично ...
Виж Rossa е друга ракия . Допаднахме си с нея . Все добра дума намира за мене , все ще ме разсмее. Пък и пише жената , не се помайва , като мене . Хард , софт , порно , еротика , страшна картина . Висок волтаж . Прочетеш го и те тресне ... Гръмотевица . Не знам мъжа и . Сигурно в чудо се вижда човека . Поне интересно живее . С жена , с чувство за хумур .
Ей го на ! Пак спрях . Химикалката ми спря . Шнайдер ... Боклук ! По добре така , хич и да не се опитвам да плагиатствам стила и , че ще се изложа . То пък за сефте ...
Чувствам се като вулкан . Като една , дърта , задръстена , тежка Етна . Все бълбука , кипи в недрата , а като реши да избълва , прокашля рахитично димче , което и козите по баирите не притеснява .
За Пенчо Заека се сетих сега . То било жена бе ! Хубаво пише със замах . Засичаме се от време на време , нали и двете хумурестки пишем . Пък не се критикуваме взаимно , солидарно по женски . Ама ми е симпатична . Обичам такива хора , ведри с усмивка за себе си , с дух .... Още ми е в главата оня разказ за лотарията и самолета . Шашава работа ! Да се чудиш как от едно безобидно пътуване такъв титаничен проблем се образува . Ама с хепи енд . Това е важното . Да можеш да отдъхнеш накрая , че героите са зер гуд . Както го писа КБоянов по холивудски сценарий ... А в началото е винаги едно бедствие ))
От известно време обаче се чудя усмихвам ли се или се озъбвам ? Вмърди ми се мозъка от което ми страда самочувствието и настроението . Като се захвана да напиша нещо се разсмърдявам , като консерва копърка , от яд че ми не идва , вдъхновението де ( плагиатствам ебаси ! )) .
Пак сложих точка и се дзверя тъпо в стената . Само аз си знам какво ми е . Само аз се досещам за причината . Свършиха ми трепетите . Не се вълнувам вече . Станах безлично , безплътно , призрачно бедствие . Само гаргите плаша с гласа си . Ураганния вятър ми свисти в ушите , бушува в сърцето , а на листа ? Недъгав полъх . Вълни ме заливат огромни , давят ме , а на листа ? Локва . Нещастна работа Ви казвам . Мизерията на словото ме е обзела . Рояци скакалци са ми изкълвали думите и са ме оставили да мра в бездуховен глад ....
Добре , че са хулитерите , че да се поразсея . Да се посмея на закачки . Да почета . Барем някой ме вдъхнови . На времето имаше един младеж с много хххх в ника . Много ме ядеше това диване ! Що антиженски идеи пропагандираше ....Ама пък ме вдъхновяваше.... Не го срещам напоследък .... Жалко .
Еееееееееееееееееех , оная вакханката си седи горе на Олимп и пие медовина . Какво и пука безвремието е пред нея . Има да си пише ....Какво да и обяснявам , че човешкия живот сравнен с нейния е секунда ? Няма слезе да се занимава с една смъртна я , и да и помага . Явно без Талия ще се оправям. Че цели имам . Идеите ще се избистрят , чакам .... Чакам , чакам , чакам ............