Вървя бавно по пясъка.
Шепнат вълните незнайни,
забравени парещи тайни.
И морската шир приканва ме,пита
ще се впусна ли в нейните
бездни безкрайни.
Ала защо ли,защо ли в ушите ми
един глас единствен звучи?
И защо ли,затворени срещат очите ми
едни други, далечни,тъжни очи?
Избягах,уплаших се,търсех забрава
край морския бряг,безгрижен,студен.
Обаче разбрах-няма как да избягам
от себе си.ТИ си частица от мен!