(Истеричен анализ)
Информационно наричаме онова общество, в което по-голямата част от членовете му са заети в производството и консумацията на информация.
Крал Мас, Телеолеотроника
От прадавни времена е съществувала тенденцията за създаване и организиране на информационни общества. Понеже първичните производители и консуматори на информацията* са зваздите и растителността, то информационните общества са били сборища на звездобройци сред дървета. От по-нови времена е достатъчно да споменем градините на Лицей и Академ. За натуралните източници на информацията по-късно споменава и граф Калиостро.**
До началото на миналият век тенденцията да се херметизират такива общества е била запазвана в така наречените училища, където според някои неизследователи се е произвеждало и съхранявало знание. Но обществата по онова време са консумирали информацията от естествените източници съчетано с натурална обмяна, както се подобава на информационно-първобитни общества.
Някои автори*** приемат производството на вестници и книги като зародиша на информационното общество, но това е малко недоразумение. Наистина имаме в тях елементи на информация, но тя е ферментирала, малко прокисната поради закъснения в доставките.**** По това време можем да считаме, че единствено глашатаите са се прехранвали от информацията. А производителите от своя страна са се занимавали с много по-различни неща и производството на информация не е било за тях основно. В същото време пощенските услуги са предлагали съвсем несвежа информация, която рядко е била годна за консумация. Какво да се прави - когато няма риба и хайвера е риба.
Едва с появата на Радиото и Телефона можем да говориме за зараждането на материалната страна на информационното общество. Но все още трудно можем да приемем, че телефонистките са представлявали "по-голямата част от обществото". За по-хубавата - да! Далеч по-естествено е да приемем за онова време, че вестникарите са представители на информационните общества. Но "апетита идва с яденето, а жаждата се изпарява с пиенето"*****
Появилият се апетит към информацията можем да обясним с двете световни войни, по време на които естествените източници на информация са се оказали недостатъчни за запазването на живота. Истински родител на информационното общество можем да считаме Студената война, която чрез страха създава навика за консумиране на произведената от така наречените "демократични институции" (политици, престъпници, терористи и прочие информационисти) информация. Киното временно запълва част от нуждите, но също с минал срок на годност. Тези, които помнят средата на миналият век, ще могат да потвърдят производството на 15-минутни прожекции ежеседмично. Както се вижда от вашите усмивки, днес никой порядъчен човек няма да консумира такава гнилоч.
Телевизията е онова изобретение, което създава и сплотява информационното общество. Едва с разпространението на телевизорите можем да говориме за прелом в консумацията. Всички статистики говорят, че пред екрана прекарваме по-голяма част от времето си в консумация на информация.
Интернета, като една от новите форми задълбочи този процес чрез добавяне на свободен пазар от производители. Така обществото се уравновеси, частта на производителите дойде до нормата си (около 10% ******) занимаващи се с производство и обслужване на информацията.
И отново влезнахме в първобитно-общинните форми с джобните телефони. Натурална обмяна, 50/50 отношение производители/консуматори. Локални общества за взаимообмен. Никаква глобализация.
Очаквайте автоматично генерирани реклами под формата на SMS!
________________________________
* За съществото на информацията говорехме по-горе (това по-горе е някъде из страниците ми)
** Джузепе Балзамо, "С какво да замезваме мъдростта"
*** За да не се обидят, няма да ги споменавам.
**** Мак Луканов "Информацията и доставянето й"
***** Погрешно приписвано на Рабле - у него това е цитат.
****** Пирамидалните пропорции 10-90 производители/консуматори са основата на уравновесените общества (Херкулес и Хеопс, "Как да правиме деца и как да ги изхраним")
260406