автор: mavar

Накрая на века и след това,
какво ще има? Радост ли, забрава?
Любов и мъка? Някаква следа,
от някаква си дейност величава,
омръзнала на майкатаЗемя!

Жестокоста е бъдеща надежда,
в сурови дни, безмилостни мечти,
на дявола привичната одежда,
е символ на разцвет и бъднини!

Да! Силата! Това е вечно кредо
и кой я има той ще победи,
могъщо, силно, страшно дело,
родило се във първите ни дни!

На тоя свят е страшно да живееш,
да радваш и да страдаш, да болиш,
и може да умираш и да тлееш,
отчаян да ридаеш-ще мълчиш!

Защото някъде ще чуят вопли,
а някои не вярват, че боли,
и те във раните ти още топли,
ще сложат пръст за да кърви!

И след това началото на края,
земята черна, калните листа,
звездата бледа гаснеща в безкрая,
и в тишината мрак и пустота.

Но ти не искаш да умираш! Да живееш!
Това е Тя-човешката съдба!
Но ти не искаш просто да изтлееш,
а да оставиш някаква следа!

На тоя свят във тая необятност,
какво ли струва нечия душа,
и има ли надежда, вероятност,
да не разбиеш нечия мечта?

О, колко неизвестни се събират
и мъка и несбъднати мечти,
и може би те някъде намират
утеха сетна и не ги боли...