автор: pip

Окопи, лагери и чушки


На 16 септември 1941г на 50-тина километра на север от селото "Райски градец", в кабинета на директора на школата за военни медицински кадри се празнува абсолвентска вечер.
Часът е 19 и 45 минути. 50 млади и не чак толкова млади жени-абсолвентки чакат танцова забава - завършили са днес тежки академични, тридневни курсове за военно-полеви санитари. Заедно с луксозните дипломи, написани на ръка с молив върху половинки карирани страници от ученическа тетрадка, на випускниците се раздават и награди: разпределителен лист с номера на военната част, в която те ще допринасят за победата над врага.
Директорът дръпва уставно прощално слово по случай завършването. Наричат го седящата или "хемороидална" личност - тежи към двеста кила и никога не е виждан да напуска кабинета си. Чете на курсистите лекции по тропически зарази и пластична хирургия при изгарянията от електрически ток и от ухапвания от домашни любимци и техни стопани.
- Ще оказвате професионална си помощ на войниците само тогава, когато здраво ги блъсне танк, самолет или кораб! Ако бомба им откъсне крак, глава или черен дроб! Никакви куршуми, стрели и камъни няма да лекувате - сами да се оправят! Всеки войник си има бинт и йод! Не се разпилявайте на дребно, а си пазете силите за сериозни ранения! Ясно ли е? Никакви дрисъци, въшки, чушки и махмурлуци също!
- Галина Иванова! - произнася поредното име от списъка заместник-началникът на курсовете, майор медицинска служба Любов Пинчук, но никой не казва "Аз!".
- Галина Иванова! - повтаря раздразнено облата отвсякъде майор Пинчук. "Къде е Иванова?! Да се открие веднага! Врагът не дреме!".
Жените, подредени в строй, тутакси се юрват като ловни хрътки в сградата на селското училище и викат по коридорите: "Иванова!", "Галка!", "Галя!"
Тях, обаче, никак не ги чуват двамата в една от стаите: един младши лейтенант със свалени гащи разпалено се труди върху задните части на една млада жена, просната по корем върху мръсно писалище. Те едновременно усещат идващия след броени секунди миг на очаквания екстаз и нищо друго не ги интересува. Вратата се отваря и звуците от кулминационните стенания на любещите се и ругатние на "хрътките" се сливат в един малък, никому ненужен хор от сексуално задоволство и псувни.
Ръководството на медицинските курсове не намери време за другарски съд над нарушителите на съветския военновременен морал, но санитар Галина Иванова бе изпратена веднага на предна огнева линия, демек на действащият фронт, боевите действия на който се водеха в околностите на "Райски градец".
На 18 септември новоизлюпеният санитарен спасител Галина
Иванова под звуците на арттилерийска канонада и автоматна пукотевица, пълзи през храсталака към войниците от оръдиен разчет номер 3417. Пристигайки на мястото, тя с професионален поглед от трийсетина метра установява тежки наранявания на войниците, несъвместими с живота. В същото време вижда германските войници, настъпващи нагло и упорито на една ръка разтояние.
...

Продължението ще последва някой път!