автор: Valdes

Не оцелявай!
Тежко се стеле мъглата.
Губиш посока. Сенки те дърпат встрани...
Слънце очаквай
и ще живее мечтата,
следвай я смело и светлината върни!
Не оцелявай!
Вятър прекършва стеблата,
бентове рухват, черни връхлитат беди...
Страх не изпитвай!
Даже с олово в крилата,
идва ли буря, ти буревестник бъди.
Ти оцеляваш...
Твърдо стоиш на земята.
Доза реалност. Проза. Живот без мечти.
Търсиш стабилност.
Гониш солидна заплата.
Вещи натрупваш... ала те нещо гнети.
Късно разбираш -
зима владее душата,
бавно умираш, страх във очите крещи...
Не остарявай!
Ти си избираш съдбата.
Страдай! Бори се!
Не оцелявай -
лети!!!